Пазар за българските филми
Публикацията "Зрителите търсят българските филми" във в. "Сега" от 14 април за пореден път основателно повдига въпроса, който си задаваме всички: Защо се броят на пръсти българските филми в програмите на частните телевизии, след като е имало и има добри български филми, след като самите телевизии са готови да ги излъчват, а зрителите искат да ги гледат. Авторката Албена Борисова иска да разкъса порочния кръг на това питане с един ясен и нееднозначен отговор - и го намира в думите на Илиян Стоименов, гл. редактор на редакция "Кино" в Би Би Ти, който твърди, че всичко опира до Филмаутор, който има "неоправдано високи финансови искания за авторски права". Ако наистина това е проблемът, какво ни пречи всички вкупом да накараме Филмаутор да смъкне цените на авторските права и филмите да потекат по телевизионните канали към жадните български зрители? Най-облагодетелствани от този бум биха били самите членове на Филмаутор. Де да беше толкова лесно - ама не е.
Цената е само един елемент от пазара, а бедата у нас е, че въобще няма пазар за българските филми. Това означава, че той трябва да се създаде.
Цената на интелектуалната собственост навсякъде по света се образува от много фактори. В киното тя е съставена от продуцентските и авторските права. В България продуцентските права на филмите, създадени преди 1993, се държат от Националния филмов център (НФЦ), който е правоприемникът на някогашния държавен монополист Българска кинематография. Продуцентските права на филмите от 1993 насам са собственост на независимите продуценти. Всеки от тях сам определя цената на интелектуалната собственост в създадения от него филмов продукт. Тъй като амбулантното предлагане на отделен филм пред многобройните ТВ-ползватели е доказало своята неефективност, продуцентите са се обединили в своя Асоциация (има обаче и такива, които не членуват в нея). Би било например голямо улеснение, ако Асоциацията на българските продуценти съумее официално да оповести една ориентировъчна тарифа за продуцентските права, актуализирана периодично в началото на всяка година, както е практиката на всички западноевропейски страни и САЩ. Същото би могъл да направи и Филмаутор по отношение на авторските права.
От своя страна авторите са създали сдружението Филмаутор, което да управлява техните права. Дилемата на Филмаутор е, че трябва да отстоява правата на своите членове в една държава с нисък стандарт на живот и непреодолени стереотипи на мислене от времето на социализма. Трудът на сценариста, режисьора и оператора (талантливи или не) е съизмерим с тази дейност, в която и да е страна от света. Замисляли ли сте се, че няма как филмовите автори в Португалия, Белгия или Финландия (страни, сравними по брой на население с България) да са по-талантливи или по-малко талантливи от българските. Разликата обаче в заплащането на този труд там и у нас е огромна. Това, разбира се, донякъде е обяснимо с нашия икономически преход, но в известни отношения тази разлика е по-голяма, отколкото ситуацията в България наистина го налага.
Само за сравнение: според тарифите на сродното на Филмаутор френско дружество SACD за излъчването на телевизионни филми от първа категория по канали с най-голямо покритие в най-гледаното време цената на правата се движи между 285 и 510 евро на минута. По-голяма територия, повече население, по-висок стандарт на живот - и все пак... В същото време у нас авторското право за немалка част от телевизионните ползватели по принцип е някаква си там глезотия. За някои ТВ-оператори всяко излъчване, за което трябва изобщо нещо да платят, вече е скъпо. Те живеят с измамното чувство, че самото излъчване е нещо като благодеяние към авторите, принос към техния престиж и с това сметките са уредени. В страните с пазарна икономика интелектуалната собственост е най-скъпата стока. У нас е точно обратното. Колкото по-бързо се освободим от тези заблуди, толкова по-леко ще се интегрираме обратно в Европа. Когато за правата се преговаря с една телевизия с национално покритие, естествено е цената да е по-висока, отколкото за един регионален оператор. Има ли обаче надежден регистър на частните телевизии в България с периодично и обективно мерене на съответния им брой зрители - такива данни биха били добър критерий и при определяне на цените на правата. Доц. Георги Лозанов смята, че частните телевизии са заинтересовани сами да си създадат такъв регистър с надежден измервател на съответната им аудитория - всеки контрол отвън би бил формален и неефективен. Та като се знаят параметрите на всяка телевизия, цената за авторските права на минута може да бъде примерно 10 лева на минута за оператор с национално покритие; за по-малка телевизия може да слезе до 5 лв.; за най-малките може да се отстъпи още. Но пък тогава авторите имат интерес техният филм или пакет от филми да се продаде едновременно на няколко десетки малки кабелни оператори - за да има продажбата изобщо някакъв смисъл за филмовите създатели.
Цената се определя и от срока, за който се продават правата. Ако един телевизионен оператор с национално покритие купи правата за излъчване на един филм за една година за неограничен брой повторения, какъв шанс би имал този филм за закупуване от друга, голяма или малка телевизия - никакъв! Това естествено ще повлияе на цената, нали? Освен това специалистите знаят, че има различни цени за излъчване денем или нощем и т.н.
Странно е, че авторката на публикацията от 14 април не е сред регистриралите се участници на срещата, която Филмаутор организира на 10 март в НДК точно по тези въпроси с желанието да приближи позициите на хората от киното и телевизионните оператори и да стимулира търговските контакти между тях с необходимите взаимни отстъпки в интерес на българския зрител. Веднага след успешната дискусия Филмаутор осъществи и една анкета за проучване на готовността на частните телевизии да включват български филми в своите програми. Резултатите от анкетата потвърждават в общи линии и наблюденията, изразени в публикацията на в. "Сега". Но в анкетата се налага изводът, че отсъствието на българските филми от телевизионните екрани е не толкова поради високите цени на авторските права, а поради слабостите в процедурите на търсенето и предлагането на филмовата ни продукция.
С една дума, пазарните механизми в полето на аудиовизията и конкретно на филмовата продукция на официалния за страната ни език изисква усилия и от двете заинтересовани страни. Всеки опит за конфронтирането им с повърхностни взаимни обвинения би бил неуместен.

Светла Иванова
Филмаутор