Джойс: популяризацията
Джеймс Джойс - "един от най-великите писатели на ХХ век" и същевременно "много труден за четене автор" - това са клишетата, които неизменно се споменават заедно с името на ирландския писател. Културният отдел на Министерството на външните работи на Ирландия си е поставил задачата да затвърди първото клише и да премахне второто.
Международната изложба, организирана от него, не би могла да направи по-достъпни за широката публика текстовете на големия модернист, но със сигурност предизвиква любопитството и окуражава непосветения читател да посегне без страх и предразсъдъци към тях. Във фоайето на Народната библиотека големи постери с архивни снимки и незатормозяващо количество текст запознават посетителите на изложбата с основни факти из живота и творчеството на Джойс - най-вече с житейските му перипетии и странстванията из Европа. На прочутия "поток на съзнанието" и изобщо на целия литературоведски контекст са отделени 3-4 леснопреодолими от всеки изречения.
Изложбата ще обиколи 40 града. София е третият от тях. Идването й тук съвпада с обявяването на скорошното излизане (за първи път) на български език на един от основните трудове на Джойс - "Одисей" ("Ulyssеs", както е римското име на Одисей). Преводът е на Иглика Василева*. Откриването на изложбата беше и повод за търсене на "българска следа" в биографията на ирландския писател. Тя е твърде тънка, затова ще си позволим да я споменем тук. Това са уроците по английски, които Джойс е давал на дъщерята на българския консул в Триест. Известен с интереса си към езиците и феноменалната си памет за тях, той научава и български думи, няколко от които се появяват в текстовете му. Втората следа е предположението на Езра Паунд от 1918 г., че нецензурираните му произведения ще бъдат отпечатани в гръцки или българки превод. И третата е, когато името му за първи път се споменава в българската преса през 1927 г. Вестник "Напред" съчувства на "талантливия писател" заради забраната на "Одисей" в САЩ и Англия поради "безнравствеността" на произведението, но подчертава, че то е издадено в Париж.
На български Джеймс Джойс се появява за първи път чак през 1966 в сп. "Пламък" с разказа "Пансионът" в превод на Благой Благоев. След години излизат още 6 разказа в превод на Асен Христофоров. Този оскъден списък се допълва през 1981 г. от "Портрет на художника като млад" ("Народна култура") в превод на Николай Попов, а след това и от "Дъблинчани" ("Хемус"), отново в превод на Асен Христофоров. Двете книги бяха и единствените на български в допълващата експозиция от трудове върху творчеството на Джойс, съхранявани във фондовете на Народната библиотека.

* Съвместно издание на "Фама" и книжарници "Хеликон".

Ирина Илиева

Бел. ред. В следващ брой на вестника четете голямо интервю с Иглика Василева.