Кой посочи 11 май за празник на солунските братя?
Велко Королеев е един от първите българи през Възраждането, съдействащи за утвърждаването на 11 май (24 май, н.ст.) за празник на солунските братя Кирил и Методий.
Култът към делото на Кирил и Методий през Възраждането е една от най-яките опори за изграждане на национално съзнание на българите и подготовката за национално освобождение. Още в своята "История славянобългарска" (1762) Паисий Хилендарски им отделя самостоятелна глава (8-ма), назована "О учителях словенских". Неофит Рилски в "Христоматия славянскаго язика" (1852) под дата 11 май помества житие на двамата братя.
През същата 1852 Велко Королеев завършва ръкописа на "Месяцослов или календар вечний... за 1853 г.", в който за първи път в родната календарно-празнична система, която дотогава е представяна само от светии на гръцката православна църква, на датата 11 май са посочени славянските светии Кирил и Методий.
Излизалите през Възраждането календари със своето съдържание се разглеждат като своеобразен вид литература, която има масово културно въздействие. От 1818, когато излиза първият български печатен календар на панагюреца Цвятко Хаджигеоргиев, до Освобождението през 1878 са издадени 120 календара, 13 от които "вечни" - наречени така, защото имат таблици за намиране на празници и определени дати и за следващи години. Повечето от тях представляват по-малки или по-големи по обем книжки и по съдържание приличат на малки годишни енциклопедии или по-скоро алманаси.
В общи черти такъв е и характерът и на календара на Велко Королеев, който съдържа 190 страници.
Именно този популярен и широкодостъпен вид литература избира Велко Королеев, за да изрази своето преклонение пред солунските братя и да призове сънародниците си да празнуват датата 11 май. Своя апел той помества отделно на 47 страница (тук текстът е по съвременния правопис):
"Месец май
ден 11-ий
В този ден честваме паметтта на светите преподобни наши отци Методий и Константин, наречен Кирил, епископи моравски, учители български и на всичките славянски народи и едноутробни братя от българския род, които са измислили славянобългарските букви и са се потрудили и превели Светото писание от гръцки език на нашия славянобългарски език, и са се представили в девети век след Рождество Христово. Заради това им пишем празника отделно, понеже тия светци са светите отци и така сме длъжни всяка година да им честваме паметта и да им празнуваме тържествено празника и всеки свещеник да им споменава имената в светата литургия, както ги споменава Негово преосвещенство българския владика Господин Стефан в българската църква в Цариград."
И макар това да е първото споменаване във възрожденски календар, в нито един от следващите няма да намерим такава защита на делото на славянските първоучители и по-открит призив да се нарушат каноните на гръцката православна църква, която по това време е пълновластен господар на българските духовни дела.
Как Велко Королеев стига до идеята да посочи дата за честване на Кирил и Методий?
Той е роден през 1798 в Панагюрище, където получава образование в местното училище. Баща му Рад Королеев е бил заможен джамбазин и като младеж Велко е ходил с него в Цариград във връзка с търговските му дела. След смъртта на бащата синът става писар при влиятелните копривщенски чорбаджии Чалъковци. По-късно е на служба при княз Стефан Богориди в Цариград, където се запознава както с неговите синове, така и с покровителстваните от княза котленци Георги Раковски, Гаврил Кръстевич и Атанас Гранитски.
Буден и любознателен, постоянно търсещ пътища за самообразование и самоусъвършенстване, Велко Королеев за първи път чува за Кирил и Методий в родния си град от дългогодишния представител на Хилендарския манастир монаха Харалампий и те стават негови постоянни духовни спътници. По-късно Гаврил Кръстевич, с когото го свързват близки дружески отношения, му дава по-пълни сведения за делото на солунските братя. А когато календарът е готов, решаващ принос за определяне на датата 11 май има Атанас Гранитски, възрожденец с голяма ерудиция и вероятно добре запознат с руските богослужебни книги, в някои от които е отбелязан празникът на светите братя именно на тази дата.
Известно е, че делото на Кирил и Методи започва да се чества от българската православна църква още от края на IX век, когато те са обявени за светии. Най-напред дните се отбелязват поотделно - 14 февруари за Кирил и 6 април за Методий, датите на тяхната смърт съответно през 869 и 885 г. Общото честване на двамата братя на 11 май се утвърждава през XII век. За няколко века споменът остава заровен в църковните книги и зад стените на манастирите и се отбелязва редовно от руската православна църква.
Велко Королеев е първият, който включва тази дата в българската празнична система през Възраждането и това силно повлиява за популярността на календара. За кратко време той продава на българите в Цариград повече от половината от отпечатаните 3000 броя - един значителен тираж дори за днешно време.
Но с това си спечелва гнева на гръцките духовници и за дързостта си да включи без разрешение славянските отци е призован да отговаря пред цариградската патриаршия. Наредено е да бъдат конфискувани и унищожени останалите екземпляри, но благодарение на намесата на Атанас Гранитски забраната е отменена. Велко Королеев е лишен от правото да продава календара си в турската столица и трябвало да го продава на Узунджовския панаир, за да възстанови взетите на кредит за издаването му средства. Използвайки популярността, издателят Тадей Дивитчиян, без знанието на автора, отпечатва допълнителен тираж и го пуска на панаира на по-ниска цена. Принуден да се съобразява с нея, Велко Королеев претърпява големи загуби. За да изплати задълженията си, зедно с двамата си синове Филип и Иван той заминава на тежък гурбет в Бесарабия, където учителства заедно с тях и дълги години, като се занимава и с дребна търговия, но успява да спести средства и да върне всичките си дългове за календара.
По време на Априлското въстание през 1876 той е в Панагюрище, а след потушаването му помага на представителите на чуждите дипломатически мисии и журналистите да съберат сведения за жестокостите, извършени над беззащитното население. Велко Королеев умира в родния си град около 1908.
След Велко Королеев почти цяло десетилетие авторите на календари не се решават да поставят на 11 май имената на Кирил и Методий, а посочват само великомъченик Мокия. Но дързостта на Велко Королеев намира своите последователи...

Георги Гемиджиев

Бел. ред. Повече за Велко Королеев - в книгата "Досег. 11-24 май. Денят на Св.св. Кирил и Методий" (2002), написана от неговия потомък Лука Петков Кръстев, доктор на медицинските науки. (А последната книга на д-р Лука Кръстев "Досег - 2. До Освобождението 1878 година и след това" представлява прелюбопитна хроника на бележития род.)