Поредният скандал с министъра
На 22 април в Националната галерия за чуждестранно изкуство проф. Светлин Русев свика пресконференция, на която огласи тайнствените преговори на Министерството на културата с турската фирма MNG. Въпросните преговори са свързани с реализирането на "арт" проект, чиято цел е превръщането на НГЧИ в "художествен хотел и търговски център", съчетаващ хотел и музей в една сграда с общ вход.
В пресконференицята взеха участие още директорът на НГЧИ Георги Липовански, директорът на НХГ Борис Данаилов и заместничките на министъра на културата Бисера Йосифова и Анда Палиева.
На пресконференцията, въпреки отсъствието на министъра, станаха ясни няколко факта: първо, че г-н Абрашев и негов екип е гостувал в курорта Алания на разноски на собственика на турската фирма; второ, че е обсъждал в продължение на година предложение, което променя основно функцията на сградата, утвърдена от Министерския съвет; трето, че за разговорите с турската фирма не е уведомен никой - нито специалистите, нито обществото; четвърто, че на зам.-министър Бисера Йосифова и на Георги Липовански са предлагани подкупи; пето, че информацията за тези подкупи министърът е приел само за сведение. И т.н.
Отговорите на заместниците на министъра подсказаха за хаоса и неведението в това министерство и поставиха още веднъж въпроса около адекватността на неговото функциониране.
За нас обаче изниква още един въпрос: не е ли форма на подкуп едноседмичният курорт на български министър на разноски на чужда фирма, която има икономически интереси, свързани с неговото министерство?
Тук публикуваме встъпителните думи и въпросите, които Светлин Русев отправи към министъра на културата във връзка със скандалния проект.

К


Уважаеми дами и господа!

Основанията да си позволя тази пресконференция са няколко.
На първо място, извън всякакви правила: морални, юридически и професионални, няколко месеца Министерството на културата, начело със своя министър, води преговори с чужда фирма - не за построяване на музеен комплекс, за което има приет проект през 2001 г., а за нещо, което е трудно да постигне и най-развинтената артистична фантазия - художествен хотел и търговски център!?
"Успокоителната" информация от Министерството на културата, че са водени преговори с турска фирма, но тъй като предложението е неприемливо за културното министерство, "разговорите бяха официално прекратени", ми звучи почти кощунствено неадекватно за едно културно министерство. Горкото пресаташе Ели Янкова - пак ли тя ще трябва да спасява безумието на своя шеф?
На второ място, става дума за посягане на един уникален музей и като съдържание, и като характеристика, като организация със своя артистична специфика, с произведения и автори, с които може да се гордее всеки световен музей. Галерията за чуждестранно изкуство буквално беше изстрадана от няколко души в своето изграждане и развитие, някои от които са вече покойници. Дори само заради това, дори само заради всички изпитания, в които се роди тази галерия, министърът на културата трябва да свали шапка и да се скрие от срам.
И на трето място, с много битки и усилия, с много противоречия между самите нас, цялата сграда на МЕИ и Галерията за чуждестранно изкуство беше проектирана, разработена и приета като цялостен музеен комплекс.
От материалите, които стигнаха до нас от въпросните "преговори", е очевидно, че няма и помен дори от нещо приблизително наподобяващо музей, галерия или нещо подобно. Недоумяващ от този тюрлюгювеч от големи икономически интереси и дребни рушветчийски подаяния, от творческата безотговорност и политическото безхаберие, от безсрамие и инфантилизъм, си позволявам да поставя няколко въпроса пред министъра на културата, на които аз имам свой отговор, но той ги дължи и заради себе си, и заради запазване авторитета и чистотата на институцията, която представлява. Това, че той, в познатия му стил, не е тук, няма да му спести отговорите. И колкото повече ги отлага, толкова по-трудни и тежки ще бъдат и за него, и за тези, които представлява.
Питанията са следните, без ред по значимост:
1. Обсъждан ли е в Министерството на културата проект (проекти) за преструктуриране и промяна на функциите на Галерията за чуждестранно изкуство и залите на МЕИ? На какво ниво, колко пъти, кои са били специалистите, професионалистите, които са участвали в обсъждането? Самият факт, че се е стигнало и до мнение на Института за паметниците на културата, показва, че разговорите са били доста напреднали.
2. По какъв начин въпросната фирма има плановете на Галерията за чуждестранно изкуство и МЕИ, върху които изгражда своя проект? Кой им ги е дал и с какво разрешение? Подобни планове има само в НГЧИ и в Министерството на културата. Други фирми и организации искали ли са ги и ако им е отказано - защо? Доколкото знам, има - и искането им е документирано.
3. На какво основание министърът на културата допуска и приема изобщо подобен разговор? Какво се крие зад това - интереси или служебна неадекватност? Би ли приел например разговор за промяна на функциите на зала "България", Народната опера или Народния театър - преструктурирането им в нещо като художествен хотел-театър? Разбира се, че не би посмял, а за галерията защо и откъде този кураж? Каква е неговата цена?
4. Подобни "грандиозни" начинания при всички случаи би трябвало да са явни, прозрачни и на конкурсна основа. Защо не е обявен конкурс? Защо за много по-незначителни обекти се обявява конкурс, а за този случай дори не е направен опит?
5. Канен ли е министърът на културата заедно със съпругата си на разноски на въпросната фирма на почивка в курорта Алания и за запознаване с техни обекти? И ако е да, нормално ли е министърът да се реваншира с предоставена възможност за разработване на проектите на художествения хотел? Известно е, че министърът е придружаван и от други членове на ръководството на министерството - какви ангажименти са били поети от двете страни?
6. Тази "чудесна" идея с хотелчето на пъпа на София рожба и дело само на г-н Абрашев ли е, или зад нея стоят и други политически и икономически интереси? Оказван ли е натиск над г-н Абрашев да приеме подобна оферта? Сключвал ли е г-н министърът някакъв предварителен договор, доколкото ми е известно само на турски език, и къде се намира сега?
7. При обсъждането в Министерството на културата на въпросната идея и проект канен ли е директорът на Галерията за чуждестранно изкуство Георги Липовански и ако не - защо? Нормално ли е директорът да не знае кой и с каква цел е възложил да се проектират пространства, които са притежание на галерията? Правен ли е опит по друг път директорът на галерията да бъде привлечен за "каузата"?
8. Известно ли е на г-н Абрашев, че има приет работен проект за музеен комплекс през 2001 г. и по него бяха започнати изкопни работи? Кой, на кое заседание и с каква цел е анулирал този проект, който пряко беше свързан с изобразителното изкуство? Отказвайки преди няколко дни на директора на галерията средства за частичен ремонт с мотива, че са осигурени средства за строеж на музеен комплекс - кой и откъде е осигурил средствата и за кой проект става дума?
9. Известно ли е на г-н Абрашев, че при новата разработка Галерията за чуждестранно изкуство ще има два път по-малка площ? Сега ползва 8525 кв. м, а при промяна остават 4369 кв. м.
10. Как се е получило така, че турските медии са информирани от г-н Абрашев за това, което ще се строи в София, а българската общественост досега е държана в пълно информационно затъмнение? Защо?
И накрая - мисля, че българската общественост трябва да знае какво се договаря, на каква цена, защо и на кого колко?
"Водени преговори", "неприемливо предложение", "официално прекратени" - това като информация нищо не означава. А след като са водени преговори, кое е "приемливото" предложение, което би удовлетворило културното министерство? Това са няколко най-общи питания, на които очакваме отговори от г-н Абрашев, не от неговите заместници. Те не носят вина за амбициозните реформаторски идеи на своя шеф.

22 април 2004 г.


Светлин Русев