Пределно личен и пределно български
В рамките на своята Програма "Значими културни проекти" "Софийски имоти" ЕАД в лицето на Агенция "Прима" препубликува "Митът за Одисей" от Тончо Жечев (първо издание - 1985).
Художник на митичната книга е Светлин Русев: кожена подвързия, уместна хартия, дишащи страници, ласе... Всъщност строгост, достойнство и богатство... Или всичко, което подобава на проф. Жечев, най-тежкия консерватор от последния български полувек.
В предговора си проф. Богдан Богданов отдава значимото на "Митът за Одисей" като изключителен момент от "кротката културна революция" в края на социалистическата епоха; като звено между "реторичния национализъм" на официалните кръгове около Тодор Живков и "иманентния универсализъм" на малобройните интелектуални среди около Людмила Живкова. Проф. Богданов подчертава, че "Митът..." построи "топло, съвсем конкретно българско минало": изпълнено на езика на традиционните европейски символи и ценности, то опазва българските добродетели от повъхностната реторика на местничеството, но и от размиването им в неясната отдавнашност. Постиженията на патриотичното слово на проф. Жечев изследователят намира в "съпряганията" на наше и чуждо, които отварят към родното, без да откъсват от света...
И действително, най-после има и по-внимателни прочити на Тончожечевото творчество - като този на д-р Боян Манчев, който преди време в "Култура" определи "Митът за Одисей" като "националекзотически проект", откриващ във фигурата на Одисей възможната легитимираща фигура на българската национална традиция (или поне на завръщането към нея).
Манчев, както впоследствие и Богданов, видя в този труд симптом на вътрешната идеологическа и идентификационна криза на културната политика на Людмила Живкова и налагането на "тракийския мит".
Заради всичко това аз поне предпочитам едно истинско тексткритично издание на най-важното може би съчинение на Тончо Жечев, но в годината на неговия 75-ти юбилей и това печатарско бижу не е никак излишно - стига да бъде истински препрочетено...
Искам обаче - посредством "Митът за Одисей" - да ви насоча и към културното строителство на Светлин Русев в областта на книгата, към библиофилски събития като "Спомен за страха" от Константин Павлов, "Три минути" от Йордан Радичков и с Дечко Узунов и още, още...
Заради издания като последното на "Митът за Одисей" си запушвам ушите, щом чуя за аферите на "Софийски имоти"; дали обаче този признат грях ще ми се брои наполовина?

М.Б.