Икономика на смъртта
Наджаф. За съжаление днес от мъртвите иракчани може да се печелят добри пари. Те увеличават властта на онзи, за когото са загинали. В момента много шиити загиват от ръцете на окупационните войници. Колкото по-голям е броят им, толкова повече расте политическата мощ на техните предводители, в случая на младия молла Моктада ал Садр. Подобна гледна точка шиитите биха заклеймили като богохулствена или поне като лишена от всякакво уважение. Става дума обаче за политическата икономия на свещения град Наджаф, за мъртъвците като горивото на политиката.
Да вземем като най-изтъкнат пример аятолах Мохамед Бакр ал Хаким. През август миналата година той загина при бомбен атентат в Наджаф. Шиитската общност загуби един от най-важните си водачи. Стотици хиляди дойдоха на погребението му. Това сложи началото на една забележителна посмъртна кариера.
Господин Маркат с удоволствие ще ви въведе във втория живот на Бакр ал Хаким. Господин Маркат е широкоплещест мъж и няма да се обиди, ако чуе да казват, че лицето му е цялото в белези. В края на краищата той е телохранител и страховитата външност спада към характеристиките на професията. Той пресича едно широко, празно пространство, в средата на което се намира покрит с покрив и остъклен от всички страни гроб. Тук е погребан Мохамед Бакр ал Хаким, тук се стичат поклонниците, за да се молят и да правят дарения. Телохранителят и помощниците му пазят мъртвия със страст. Господин Маркат не се уморява да хвали делото на аятолаха. Бил е светец, ни повече, ни по-малко. Разказва обаче и някои светски неща във връзка с гроба. Привържениците на Бакр ал Хаким първо са си осигурили място край една от централните входни артерии към Наджаф. После пострoяват гробницата и недалеч от нея издигат статуя на Ал Хаким, няколко метра висока. През нощта тя е осветена от червени светлини. Който идва в Наджаф, трябва да е със затворени очи, за да не я забележи. Статуята на мъртвия аятолах свети, както на други места по света светят рекламите на казината.
Ако споделите това си впечатление с Джуад ал Хаким, той няма да ви разбере. В неговите очи е нормално великият човек, който е бил негов вуйчо, да се почита, като се използва кончината му, за да се спечелят всякакви светски неща. Самият аятолах не би имал нищо против. Джуад ал Хаким е плановикът на гробницата. "Нашият мениджър" - така го представя телохранителят Маркат и оставя по-нататък всичко в негови ръце. Мениджърът, както подобава на един мениджър, се изразява много конкретно и точно. "Тук ще се построи джамия. Тя ще побира 12 000 души. Ще отворим теологично училище, библиотека, девическо училище, спортна площадка..." Джуад ал Хаким е застанал пред гроба и изброява цял списък с намерения. Достатъчно е малко да го послушаш, за да видиш как пред очите ти гробницата расте ли расте и придобива размерите на цял свещен квартал в свещения град Наджаф. Едно малко царство на фамилията Ал Хаким.
"Оттатък, зад стената, са паркингите за машините на Наджафската община. Помолихме да ни дадат и тези парцели. И успяхме да ги получим!" Споменава го мимоходом, като че ли от само себе си се разбира, че са щели да получат каквото са искали. Това е показателно за самочувствието на фамилията. И тя има основания. Семейството контролира организацията SCIRI (Supreme Council for the Islamic Revolution of Irak), една от най-важните шиитски организации в страната. Бакр ал Хаким е бил неин председател. След смъртта му го наследява брат му Абдел Азиз. Той е член на временния управителен съвет в Багдад. Там, в столицата - разказва мениджърът Джуад - Абдел Азис е оказал силен натиск, за да остъпи Наджафската община площите. "С това успяхме, сега трябва само да намерим парите. Вече имаме част от тях." Целият проект ще струва от 10 до 15 милиона долара. Това е огромна сума, не само за Ирак. Джуад го знае, но знае също, че само споменаването на тази сума, самата мащабност на плана е показател за позициите на семейството. Пропаганда на действието - така може да се определи поведението на фамилията.
Не е тайна, че вътре в микрокосмоса на Наджаф бушува люта битка. След падането на Саддам Хюсеин позициите не са окончателно разпределени. Който днес е на върха, утре може да се окаже на дъното. В тази битка парите играят значителна роля. Разбира се, рангът на един водач на общността не зависи само от богатството му. Той трябва още приживе да е бил признат за религиозен и политически авторитет. Но в Наджаф вяра, пари и власт са здраво преплетени. И смъртта също.
Който значи нещо в Наджаф, той при всички случаи разполага със значителни финансови средства или се бори за това. Аятолах Ал Систани, признатият досега водач на шиитите, се смята за човека с най-големи финансови възможности.
Привържениците на Моктада ал Садр, противници на Ал Систани, много се оплакват, че в сравнение с Великия аятолах са финансово ощетени. По техни сведения миналата година те са събрали 780 000 долара. Аднан Шахмани, близък сътрудник на Моктада, каза миналата година в едно интервю за "Вашингтон пост": "Това е доказателство, че не можем да се конкурираме с Ал Систани." Ал Систани е подпомаган главно от фондация "Ал Кой" в Лондон. Нейните доходи се изчисляват на 1,5 милиона английски лири годишно.
Тридесетгодишният Моктада трябва да се съобразява и с друг свой значителен недостатък. На него му липсва авторитетът на религиозен водач. Сред "истаблишмънта" на аятоласите той не значи много. Но той е изнамерил друг начин да прави кариера - борбата срещу окупационните сили, мобилизирането на улицата. След свалянето на Саддам Хюсеин той се очертава като най-твърдият и най-радикален шиитски противник на САЩ. Досега винаги се е спирал преди самото насилие. Много вербална демонстрация на сила и нищо повече.
Миналата неделя обаче негови привърженици се опитаха да нападнат базата на испанските войски в Наджаф, за да освободят един арестуван в нея близък съратник на Моктада. В багдадския квартал "Ал Садр" те нападнаха полицейски участъци, а в Басра окупираха сградата на губернатора. Десетки иракчани загинаха в ответния огън на окупационните войски. Американският граждански администратор Пол Бремер обеща твърди мерки и обяви Моктада извън закона. За него и без това отдавна беше издадена заповед за арест. В понеделник вечерта американски войници влязоха в Куфа, където се беше оттеглил Моктада. Можеше да се очаква, че ще загинат още шиити.
Загиналите миналата неделя увеличават влиянието на Моктада. Тези хора не са знаменитости като Бакр ал Хаким, но в очите на шиитите те са мъченици за каузата, за свободна ислямска република Ирак. Техният патрон е Моктада. Може да се предположи, че ще нарасне не само авторитетът му, но и финансовото му състояние, защото по правило мъчениците носят дарения. Презрението им към смъртта Моктада преобразува във власт - съвсем директно, много ефективно и почти без възможност за намеса.
В храма на имам Али седи един човек, който загрижено поклаща глава по повод на този начин на трупане на власт. Ридуан ал Килидар е прекарал повече от половината си живот в Англия, което е трудно да се повярва, като го види човек колко му отива да носи дрехата на храмов пазител - широка бяла роба и фес, опасан със зелена лента. Той по съвсем естествен начин упражнява властта си в просторната зала във вътрешността на най-святата за шиитите джамия, където десетки негови подчинени седят и чакат указанията му. Хората от фамилията на Ал Калидар са заемали тази длъжност от 1840 г. насам. Получили са я от османските турци, а духовенството в Наджаф се е съгласило. Това е голяма привилегия, която носи влияние и авторитет. В Англия той е управлявал част от фондацията на Великия аятолах Ал Кои, умерен човек, който през 80-те години е бил най-важният аятолах на шиитите.
Абдел ад ал Маджид ал Кои, синът на Великия аятолах, се върнал в Наджаф през април 2003 и няколко дни след това бил намушкан с нож в джамията. Убийство, което Ал Килидар и хората му не могли да предотвратят. А също и убийство, което шепнешком се свързва с Моктада ал Садр, както впрочем зад всяко насилие се търси сянката на младия проповедник. Нищо не е доказано и никога няма да се докаже. Моктада ще продължава да бъде обгърнат от мрачна, заплашителна атмосфера, което не значи, че тя непременно му пречи в свят, където политическите противоречия нерядко се решават с убийства.
Ал Килидар е силно огорчен от смъртта на Абдел ад ал Маджид ал Кои, но гледа напред към едно трудно бъдеще, с което страната предстои да се справя. Вярва, че всичко може да бъде постигнато. "Защото в голямото си мнозинство иракчаните са умерени хора. Радикалите са малцинство!" Така или иначе, след инвазията, която Ал Калидар безрезервно определя като освобождение, Наджаф отново става център на шиитската религиозна общност. За него, управителя на светия храм, това е голямо предизвикателство. Той също има планове. "Ще разширим джамията. Освен това ще инвестираме пари в по-големи и по-хубави хотели. Не можем да станем Мека или Медина, но можем да вземем пример от Машад." Светият град Машад в Източен Иран живее почти изключително от поклонниците и живее много добре. Ал Килидар разчита на това, че увеличаването на благосъстоянието ще направи хората в Наджаф по-малко податливи на изкушения.
Ако в Наджаф смъртта е бизнес, то храмът на имам Али е хазната на града. В него се стичат хора от всички части на Ирак, Иран, Саудитска Арабия, Бахрейн, Ливан. Тук те оставят молитвите си и парите си. "От освобождението досега сме събрали около 800 000 долара от дарения", казва Ал Килидар. Сума, която значително ще нарасне, когато обстановката в Ирак стане по-сигурна. Много от поклонниците не идват, защото се страхуват за живота си. Приходите на храма се управляват от марджа'ийа*, всъщност от четиримата Велики аятоласи на Наджаф. Те решават за какво ще се харчат, на кого ще се дават и на кого не. И пак стигаме до Моктада ал Садр. Той няма директен достъп до тези пари, защото не принадлежи към религиозната върхушка. Много е вероятно тази му изключеност от икономическите и политическите ресурси да го е подвела към радикалност. Той търси нови пътища, различни от онези, по които тръгват повечето духовници в Ирак. А те по традиция политически са относително сдържани. Моктада обаче се е посветил на политиката. Борбата му, мъртъвците му, презрението към смъртта на неговите привърженици му създава аура, чрез която той се издига до висините. Защото там, където царува вярата, суеверието не е далече. Политиката на Моктада бързо може да се превърне в мощен мит, който да запълни всичките му дефицити.
Господин Маркат, охранителят на гробницата на Бакр ал Хаким, съвсем неочаквано разкрива колко много легендите в Наджаф служат, за да се префасонира реалността, за да се обвързват хората с политиците; и как те се използват от същите тези хора, за да могат те да се справят с трудното си настояще. На въпроса как е получен парцелът за гробницата, господин Маркат отговаря: "Когато взривиха аятолаха, той и колата му бяха разкъсани на хиляди парчета. Само един лист хартия излетя високо в небето. Той се залепи на обляната с кръв стена на джамията на имам Али. Когато го свалиха и прочетоха какво пише на него, видяха, че това е нотариалният акт точно за този парцел. За това парче земя, където той сега лежи погребан!" Господин Маркат няма вид на човек, който не би повярвал в тази история.

в. Ди цайт, бр. 16/7. 4. 2004

Улрих Ладурнер
Превод от немски Ирина Илиева


В разказаната тук история този път няма да стане дума за трагичната съдба на жертвите и за болката на близките им. Ще стане дума за смъртта като източник на пари и власт.