Естетично връщане към неаполитанския XVIII век

Направиха го български музиканти (Софийски фестивален оркестър и Фестивален хор "Васил Арнаудов с диригент Теодора Павлович) с помощта на италианските им колеги: концертмайстора Алберто Витоло, органиста Джампиеро Локатели, певците Анна-Даниела Сестито (сопран), Тициана Пици (контраалт), Винченцо Дибета (тенор) и Филипо Бетоски (баритон) и диригента Джоакино Лонгобарди.
В програмата фигурираше едно име - това на композитора Николо Йомели. С две композиции - Шакона за оркестър и Тържествена меса в ре мажор за солисти, хор и оркестър. Тези творби са били обработени от Международния институт "Доменико Скарлати" - в този смисъл концертът е предшестван от сериозна подготовка, благодарение на която имахме възможност да чуем още една страница от неизвестното в музикалната история.
И така, кой е Николо Йомели? Според цитата от писмо на Метастазио до Фаринели: "Мъж на около 35 години; със сферично телосложение, спокоен темперамент, привлекателно лице с отлични маниери и изключително любезен нрав" (1749). Към това добавяме - второ поколение музикант от Неаполитанската школа на XVIII век. Композитор в областта на театъра, на оркестъра и на религиозната музика. Музика "кантабиле", която изисква специфично за себе си фразиране, музиката на елегантния нюанс, в която своеволия и нови решения не се допускат. Пази се нейната автентичност; в тази насока бе и работата на италианските музиканти - да предадат, да внедрят традициите на изпълнение, избистрени и затвърдени през вековете. В този смисъл концертът бе интересен - слушахме наистина музика, която бе грижливо отработена. Солистите бяха много стилни, но не винаги интонационно точни; техните колеги от хора бяха винаги интонационно точни, стилово уеднаквени с известна колебливост по отношение афекта като естетическа отлика на тази музика, което не повлия на прецизността и мекотата на ансамбъла в общото естетическо приключение. И в шаконата, една творба на 250 години, и най-вече в Месата, в която е вмъкната и една оркестрова "симфония", стилът Йомели поддържа изкусително хомофонния звук, без да пренебрегва възможностите на контрапункта. Манхаймската школа и по-специално Щамиц му дължат много, според изричното свидетелство на Чарлс Бърни, а после идват тримата виенски класици.
Беше концерт, който ни вкара в един звучащ музей, за да ни представи едно име, така свидно за италианската култура и съвсем непознато у нас.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо