Дефиниция на медийната ситуация...
Въпросът за нашето присъединяване към Европейския съюз се интерпретира в медиите по същия комичен начин, по който навремето се обсъждаше проблемът за перестройката. Всички (и преди, и сега) обръщат огромно внимание на формалната страна (датата, дали сме преди, заедно или след Румъния), но нямат никаква представа за смисъла и значението на ангажиментите, които поемаме; и дали сме подготвени психологически за това. Скоростното затваряне на главите по предприсъединителните преговори по-скоро напомня бягане с препятствия, отколкото завършена пренастройка на съответния сектор според европейските изисквания. В същото време се представя за успех. Но повечето от нас са по-склонни да вярват на Вацлав Хавел и неговата статия "Посткомунистическият кошмар", отколкото на формалните резултати.
Къде е разминаването между представата за успех у политиците и реалните усещания на хората? Моята субективна гледна точка е, че проблемът е и в двете страни. До този момент нито едно правителство на дела (а не на думи) не подкрепи развитието на гражданското общество, на културата и в крайна сметка на обществените медии в специалното им качество на социокултурни институции в условия на безпрецедентен преход. Нямаме, от друга страна, и категорична оценка на битието ни до 1989 година и след това. Такава, каквато Йосиф Бродски направи в своето знаменито "Писмо до президента". Стремежът към анализ, естествено придружен от въпроси, съдържащи известни съмнения в поредната "права линия", бе подменен от масово тиражирани клишета и матрици. Те превръщат съдържателния план във формално-декоративен, който прикрива някакви дефицити. Такива дефицити има във всяка област, но хората са най-чувствителни към здравеопазването, образованието, липсата на равнопоставеност пред закона (изразена чрез не/съзнателно скопената съдебна система) и свободата да изразяваш мнение.
Изяви се парадоксът, че присъствието на много печатни и електронни медии не направи хората напълно и всестранно информирани. По-скоро ги убеди, че едно клише бе сменено с много клишета. А така гражданско общество трудно се гради.
Манипулирането на информацията заради политически, корпоративни и всякакви други интереси породи и поредния дебат за съдбата на обществените медии у нас и възможностите за поправки в медийния закон. Досега действащият свърши огромна работа по натрупаните през годините проблеми, когато политиците се чудеха как да отложат за по-дълго време приемането му. Той даде възможност да се изградят - релевантни по форма на европейските - институции, легализира медийното пространство и бе хармонизиран с европейското законодателство. Поради това бе успешно затворена главата "Култура и аудиовизия" от преговорите с Европейския съюз. Факт обаче е, че много неща станаха проформа, а малко се промениха същностно. От какви права и възможности не се възползвахме в този закон в съдържателен план и защо?
Двете поредни кризи в обществените медии - в БНР през 2001 г. и в БНТ през настоящата - подсказват (за да не кажа крещят), че нещо не е наред. Заради кризата в радиото (но всъщност, за да бъде сменен генералният директор на БНТ г-жа Лиляна Попова през 2001 г.) бе сменен регулаторният орган по политическа целесъобразност. И веднага след него и управителните органи на БНТ. Впоследствие те спечелиха делото във Върховния административен съд, но какво от това. Всичко трябваше да потече по мед и масло, както обича да казва трудолюбивият български народ, но пак се получи засечка. Според мен - защото констатираните от работещите по прилагането на закона дефицити още в началото на 2000 година не бяха взети под внимание от никого...
Един от тях е спорът за обществения характер на управлението на БНТ, който се разгаря периодично по различни поводи. Истинската причина е сложна, но може да се сведе до факта, че държавата все още има много лостове за влияние върху дневния ред на националната телевизия, а обществото няма. (По-лошо е, че тя има скрити форми на влияние и върху частните електронни медии.) Още по-сложно става, когато осезаемите държавни лостове за влияние се подменят с икономически инструментариум на не/ясни корпоративни кръгове. Естествено, приближени до управляващите... Тази липса на баланс и плурализъм при разглеждането на различни казуси от медиите се разисква в Европейската комисия още от 1998 година - заради многото данни, че обществени телевизии като цяло (и отделни предавания и журналисти в тях) попадат под силна политическа или икономическа зависимост. А това вече е остър конфликт на интереси... По въпроса има приети доклади, анализи, директиви, които в България не стават достояние на общественото внимание.
Поводът за поредния дебат и искане за нов медиен закон е не/сключеният договор между БНТ и българския филиал на руския холдинг Видео интернейшънъл и последвалото уволнение на генералния директор на БНТ. (Но по други формални причини.) За публиката стана ясно, че:
- мнението на Управителния съвет на БНТ не е било взето;
- членовете на СЕМ, който осъществява надзор, са научили за този договор от пресата;
- този договор представлявал строго охраняема търговска тайна!?!
Дотук неоспорим факт е, че за пореден път възниква проблем с едноличното вземане на важни управленски решения, пренебрегването на управителния съвет на БНТ и регулаторния орган, който осъществява надзор.
Последните дебати бяха организирани от доц. Георги Лозанов - за работата на регулаторните органи, начина на управление на БНТ, базисните принципи на обществената телевизия, защитата на обществените интереси, нуждата от поправки в медийния закон. Идеята бе обществото да вземе отношение към този проблем. Все пак не бива да се забравя, че в крайна сметка ние, данъкоплатците, плащаме сметката на този медиен карнавал. А, както разбираме, друг/и извличат печалби и отказват да си свалят маските накрая.
Една от причините е дефицитът по линията на взаимоотношения общество - национална обществена медиа - органи на управление - органи за надзор. По линия на Закона за радиото и телевизията надзор упражнява Съветът за електронни медии. Той би трябвало според европейския модел да представлява обществото. Но това и в много страни на ЕС не се е случило все още в задоволителна степен...
По линия на законосъобразното изразходване на държавния бюджет надзор върху обществените медии упражняват Агенцията за държавен финансов контрол и Сметната палата.
По отношение на целесъобразността (много различно понятие от законосъобразност) отговаря предимно генералният директор и (донякъде) предложеният от него управителен съвет, чийто председател е той. Де юре и де факто той ръководи орган, който би трябвало по елементарна управленска логика да го контролира при взимане на текущи решения. Ние всички сме свидетели как напълно законосъобразно активите на държавата бяха разпилени, разграбени, приватизирани и т.н. през последните петнадесет години именно поради, най-меко казано, прекалено либерални закони и отсъствие на текущ контрол по линия целесъобразност на взетите решения! (Оттам произтича и огромната пропаст между законите, съдебната система и обществената представа за справедливост и морал.) Самоочевидно е, че има опасно разминаване между решенията по целесъобразност и тяхната законосъобразност и в БНТ. Това се обсъжда от години...
Втората тематична линия бе доста дискутираният проблем за рекламата. Болезнен въпрос за всички медии. Но той също отклонява вниманието от сериозния анализ и обществената дискусия за източниците на финансиране на частните телевизии и БНТ. (Защото не стана дума за препълнените с реклама 12 минути на час, разрешени от ЗРТ.)
А сега няколко думи, свързани с националната обществена телевизия. Трябва да се потърсят варианти в интерес и на частния сектор - като баланс на държавното финансиране. Целесъобразно би било да се запазят всички видове спонсорства на предавания, но рекламата да се концентрира преобладаващо в случаите, предвидени от чл. 86, ал. 3 от ЗРТ. Той предвижда обем реклама, колкото за търговски оператор (12 мин. на час, а не 15 мин. за 24 часа, както е записано за БНТ сега) в случаите "на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на управителните съвети на съответните радио-телевизионни оператори". Това означава, че при отразяване на една проява на изкуството, културата или спорта, която продължава 2 часа, БНТ ще има възможност да акумулира реклама от 24 минути за тези два часа, вместо 15 за денонощие, както е досега! Така ще се избягнат големите пакети рекламно време, които са в основата на конфликта, но по същество рекламата няма да се намали. Хипотетично дори може да се увеличи. От друга страна, ще се поощри по категоричен начин развитието на изкуството, културата и спорта чрез БНТ! Любопитно е да се разбере колко реклама е усвоила по силата на чл. 86, ал. 3 дирекция "Логистика" на БНТ за петте години съществуване на ЗРТ и какъв логистичен план е начертала за пълноценното му оползотворяване в бъдеще?
Такова развитие на рекламната политика в БНТ и таксите, събирани от гражданите за издръжка на обществените медии, е пресечната точка на реалния дебат, от който има нужда обществото. Той трябва да се състои в публичното пространство с възможно най-широко експертно представителство и след това да залегне в новия закон за медиите. Защото, както казах, БНТ и БНР не са само и единствено медии (в тесния смисъл на дефиницията за медиа), а имат и особения статут на национални социокултурни институции.
За търговските медии проблемът с рекламата е от решаващо значение. Но още по-важен е въпросът с пускането на акции на радио- и телевизионни оператори на борсата като базов източник на финансиране в модела на пазарна действителност, към който се стремим. Тогава финансирането на радиата и телевизиите от рекламни постъпления ще има алтернатива! Предлагането на акции ще даде увереност и възможности на по-добрите професионалисти, ще разчисти пътя на спонсорството, ще успокои пазара и ще извади много частни медии от влиянието на сивата икономика. Ще разграничи достатъчно ясно и отчетливо, с чисто пазарни механизми, БНТ като национален обществен оператор от търговските частни медии. Ще даде възможност на дребни акционери да подкрепят чрез закупуване на акции една или друга медиа, съответно една или друга тенденция в медийното развитие. Обществото чрез този механизъм ще получи възможност за реално и легално участие в радиата и телевизиите. Електронните медии ще се доближат повече до обществото и ще се отдалечат от механизмите за влияние на държавата! Аз нямам обяснение защо тази възможност, утвърдена от световната практика, не се е случила в българското медийно пространство...
Третият проблем, който бе разискван като основание за не/сключване на договора, са пийпълметричните изследвания. Отново бяха смесени категорично разграничавани методи за измерване на аудиторията.
"Точките на Нилсен" са способ за измерване главно на търговски телевизии. Рейтингът на програмата там е единственият императив в управлението на комерсиалната телевизия. В учебниците по мениджмънт на САЩ вече се говори за взимане на програмни решения задължително от програмния и търговския директор. Де факто рекламно-търговските отдели влияят в комерсиалните телевизии. (Както бе замислено да се случи в БНТ според написаното във вестниците.)
При обществените телевизии (особено в BBС) главната цел е устойчивост на аудиторията. Това са зрителите, които остават пред екрана до края на предаването и които в една или друга степен променят отношението си към проблемите съобразно отправените екранни послания. В този аспект измерването на тази "твърда аудитория" става главно чрез подхода интервю "лице в лице" и работа във фокус-групи. И специално за BBС това е водещият критерий при оценката на собствените предавания, а не резултатите от пийпълметричните изследвания. Това не означава, че не бива да се държи сметка за тях, но те не бива да са водещият фактор за програмна стратегия в обществената телевизия.
Има още много дефицити, които засягат смяната по целесъобразност на регулаторния орган и ръководствата на обществените медии, липсата на континюитет в управлението на медиите и похабяването на ценни управленски кадри, синдрома на самодостатъчност в част от журналистите в БНР и БНТ, монопола на далекосъобщителни оператори, имитацията на програми от мнозинството кабелни телевизии и т.н.
Изпитвам известно притеснение относно ползата от дебата, защото забелязвам смесване на понятия, затъване в обстоятелствени пояснения и емоции, които изместват проблемите и техния генезис. В този момент избор на нов генерален директор на БНТ (а дори и на БНР) би затвърдил статуквото и би увеличил хаоса преди приемането на нов закон. И това би било поредното неразумно решение. Независимо, че все още сме в болезнено ниска точка на развитие на гражданско общество и моделът на BBС е много далеч от нас като потребност и манталитет - както на политиците, така и на обществото и на професионалистите, които работят в медийния сектор - поне трябва да ни е ясно към какво се стремим. А целта подрежда и приоритетите пред държавата и обществото... Основният от тях е постоянният диалог между представители на държавата и представители на обществото по най-важните ни проблеми чрез трибуната на обществените медии. Ако и уважаемите политици се поучат от европейския опит за прехвърляне на отговорности от държавата към обществото чрез негови изявени представители и сдружения, нещата ще потръгнат. Иначе е безсмислено да затварят преговорни глави. Защото ще заприличат на зубрачи, които, след като си получат шестицата по конкретния урок, после го забравят и не помнят нищо от наученото...

Иво Драганов


Иво Драганов е завършил кинознание в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Работил е като редактор в Студия "Време", като заместник-директор на Българската национална филмотека, като програмен директор на Канал 1, на БНТ и на телевизия "Европа"... Член на НСРТ (1997 - 2001). Преподавател в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Член на СБФД; EBU (Европейски съюз за телевизия и радио). В момента е медиен експерт на свободна практика.
Напоследък се състояха серия дискусии по един бъдещ нов закон за електронните медии ("Независимият регулатор" на 30 март; "Обществените медии" на 5 април; "Търговските медии" на 15 април т.г.). Те бяха инициирани от Българската медийна коалиция и организирани от Сорос център за културни политики с подкрепата на Институт "Отворено общество".
Целта беше - от една страна - да се потвърди консенсусът, изработен в последно време, между политици и медийната общност по основни елементи на бъдещия закон - публичност на работата и взимане на важни решения с квалифицирано мнозинство от регулаторния орган, например.
От друга страна, в дискусиите се откроиха много несъвършенства на днешния медиен закон, които изискват спешна законодателна намеса. Обнадеждаващото беше, че участниците, представяйки своите гледни точки, се опираха не толкова на чужди примери и европейски норми, колкото на българската практика, натрупана вече в продължение на десетина години.
Обнадеждаващ беше и фактът, че политиците, участвали в дискусията, показаха добра воля в скоро време да дадат път на един нов медиен закон, съобразен с променящата се реалност и с българските условия.

Хр. Б.