Белгийци 2

След класиците идват и съвременните белгийци. "Шокомания" е вторият том от изданието на "Епсилон" на белгийска драматургия. Художничката му Яна Левиева го е инсценирала върху корицата подобно режисьор: в черната перспектива на сцената един прожектор фокусира "играещите" букви, всъщност обърнатите отражения от имената на авторите и пиесите. Първият том, който излезе през 2002, представи класиците: Метерлинк, Кромелинк, Гелдерод (вж. "Култура", бр. 12 от 21.03.2003). Вторият представя съвсем непознати у нас автори от три поколения: Жан Луве и Жан-Мари Пием, средното поколение на Пол Емон, Жан дьо Декер и Жан-Пиер Допан и най-младото на Филип Блазбанд и Ерик Дюрнез. Разликите между тях впрочем са доста видими в проблематиката, в избора на сюжети, на персонажи, на жанрове. Сборникът с пиеси представя широк драматургичен спектър и се е погрижил да сглоби актуална картина на белгийските (и френскоговорящите) сцени.
На тях присъстват безработните или съвременният човек представен като постоянна функция на непостоянното си работно положение. В "Някой за компания" Жан Луве се интересува от откровено социалния профил на субекта. В нея има само един работещ и той се чувства застрашен. Фрагментарната структура на отделните "случаи" сглобява картината на прогресиращата несигурност. Ангажирано-концептуална е и пиесата на другия автор от това поколение Жан-Мари Пием "Декемврийски сняг". Тя е с алегоричен сюжет, отвеждащ към игрите на властовите отношения. Отделните драматургични фигури влачат със себе си шлейфа на най-добрите образци на драматургията от 60-те и 70-те с нейната концептуална метафоричност и алегорични сюжетни игри.
"Добре скроена пиеса", водевилът "Магнолията" от Жак дьо Декер добре представя една утвърдена от 30-те години на ХIХ век сценична традиция във френскоезичния театър, в чието начало е името на Йожен Скриб и демонстрира завидната сръчност на своя автор в използването на изпитаните жанрови правила. Психологическата модерна драма също има свое добро представителство в този том и това е "Подреден възрастен мъж" от Жан-Пиер Допан. От класическия извор за драматургични сюжети, който се явява размяната, разместването на реалностите между съня и ежедневието, черпи романистът Пол Емон драматургичните недоразумения и приплъзвания в "Приумици насън и наяве".
Пиесите на най-младите автори Блазбанд и Дюрнез носят типичната за 90-те игровост в зададената ситуация.
"Шокоманията", или обсебеността от шоколада на четирите жени в текста на Блазбанд метонимично показва фрагментирания съвременен субект, екстериоризиран максимално чрез иронично обърнатата "драматургия" в ситуацията на психоаналитичния сеанс.
Триенето между киносюжетите и тези на сюрреалната реалност винаги е произвеждало интересни театрални сюжети и в "А" Дюрнез го използва умело за конструирането на историята на един инцест между брат и сестра като микс между трилър, психодрама и квазифентъзи.
Независимо от описаните различия обаче е трудно да се посочи силно впечатляващ, завладяващ или изненадващ драматургичен текст. По-скоро прави впечатление предимно драматургичната култура, високата "професионалност" на иначе съвсем различните като възраст, стил или предпочитания автори и чувствителната рефлексия на собственото им преживяване на съвременния вече не само "белгийски" свят.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Шокомания и още 6 пиеси от съвременните белгийски автори Жан Луве, Жан-Мари Пием, Жак дьо Декер, Пол Емон, Жан-Пиер Допан, Филип Блазбанд, Ерик Дюрнез. Превод от френски Светлана Панчева, Красимир Кавалджиев. Издателство "Епсилон", София, 2003.