В търсене на изгубената справедливост

Обществената телевизия има и това задължение - в обектива й да влизат случки с твърде тясна, брояща се на пръсти визиотория. Предаванията за инвалиди, за глухонеми, за малцинства, дори, ако щете, новините на турски - всички те са част от това толкова задължаващо наименование "обществена телевизия"; и - нека признаем - БНТ се старае да ги има на малкия екран. Независимо от рейтинги и предпочитания на рекламодатели. (А защо БНТ не е обществена, а държавна, напоследък и корпоративна телевизия, е тема на друг разговор, която бе засегната може би най-пълно на организираните от Центъра "Сорос" и Българската медийна коалиция три експертни дебата за електронната медийна ситуация в България.)
"Частен случай" е предаване, също влизащо в категорията "обществено", макар, погледнато строго, да се занимава с прекалено много "частни" проблеми, с поривите и трепетите на т. нар. някога "малка правда". Но част от тъканта на общественото е и частното, нещо повече: понякога по това как е уредено частното, по това кое се има и възприема за частно, можем да съдим за общественото. Казано иначе, кажи ми как си решаваш въпросите в частното, за да ти кажа ще ли ги решаваш и в общественото: по малката правда може да се познае голямата правда.
А проблемите на "Частен случай" са наистина частни. Във фокуса са най-вече все по-изчезващите градинки и детски площадки в София и не само - спор между комшии, мръсотии и бунища в центъра на столицата. Особено частен беше един от случаите, когато ставаше дума за струпано торище, което единият от съседите беше "дислоцирал" точно под носа на другия. В тия всички малки свади обаче винаги в един момент се опира до ролята на институциите - общински или държавни, които не са си свършили добре работата или пък им е все тая за разгарящата се битка между различните частни интереси. По малкото ще познаеш голямото, дяволът е в детайлите: който гледа предаването на Канал 1, може съвсем ясно да си даде сметка за какво точно става дума, когато анализатори и журналисти твърдят, че държавата ни е разграден двор, а законите - врата у поле, които всеки по-изпечен и безскрупулен мошеник може да заобиколи както си ще.
Е, "Частен случай" си има и своите забежки - на моменти предаването е твърде пристрастено към едната страна за сметка на другата; нещата ни се представят едностранчиво, което ще рече и леко манипулативно. Докато на мен все ми се струва, че репортерът не бива да взима страна - той просто излага различните гледни точки, след което оставя на зрителя да решава. Това обаче не всеки път се случва, особено когато пред камерата е Владо Береану, въпреки че и за тези леки уклони може да се намери оправдание и извинение: несправедливостта в държавата е вече толкова нагла, така въпиющо се натрапва, че дори най-нищожният удар о нея притъпява журналистическите сетива, превръща ги повече в съдници, отколкото в свидетели. Което в някакъв смисъл подсказва кое е нещото, дето така фундаментално отсъства в усещанията на гражданите за развитието на българското общество - именно справедливостта; чувството, че пред закона всички са равни, а не че някои са по-равни от другите. Като например онзи пернишки Първанов, представящ се за братовчед на президента и поради тази причина вършеещ наляво и надясно безогледно, изсмуквайки парите на общината уж за спорта, уж за футбола, а всъщност потулващ ги в собствения си джоб.
"Частен случай" е в някаква степен и отчайващо зрителя предаване. То е взело доста от така популярната някога "Актуална антена", в която също ставаше дума за деребейства, измамничества, простотии, за бюрократични нехайства и безотговорност. И не зная дали, ако махнем заставките, няма да се случи тъй, че да не познаем кое от предаванията е правено преди 1989 г. - когато ръководител на екипа е Иван Константинов, и кое днес - когато ръководител е Георги Кузмов. В България сякаш времето е спряло, няма сякаш никакви изминали 15 години - кажи-речи, едно поколение. Най-вече нищо като че ли не се е сменило в отношението на чиновниците към гражданите - същото бездушие и пренебрежение, същото поведение на хора, които едва ли не вършат услуга за нещо, за което са длъжни по закон. Пределно натоварената с бюрокрация българска държава рекетира отделния човек да търси други канали, чрез които да реши своя проблем, вместо да търси тромавата, безразлична и високомерна администрация: и ето как формалната държава се превръща в неформална. "Частен случай" е също такъв канал, но единствено за "унижените и оскърбените", докато другите канали чисто и просто носят името корупция. В този смисъл за предаването може да се каже, че е и алтернатива на корупцията, но не толкова с това, че я разкрива, а че дава друга възможност на гражданите да търсят справедливост. И докато у тях тлее дори и най-малкото убеждение, че такава няма, дотогава "Частен случай" ще го има.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин