Опит върху Балкански легенди
За две седмици Старозагорския куклен театър се превърна в невероятна творческа лаборатория. Режисьори, актьори, художник и композитор се провокираха взаимно и от това се раждаха нови идеи. Поводът за срещата между творците беше режисьорската лаборатория "Балкански легенди" с художествен ръководител Петър Пашов. Бяха поканени четирима режисьори - Серджо Длачич (Хърватия), Лиляна Динич (Сърбия и Черна гора), Веселка Кунчева и Николай Бояджиев (България).
Татяна Пантилеева разговаря с доц. Петър Пашов, Дарин Петков (директор на Държавен куклен театър - Стара Загора), Петър Цанков (композитор) и Мариета Голомехова (сценограф) - организатори и активни участници в уъркшопа.


- Как направихте подбора на участниците в уъркшопа?
Дарин Петков: Условието беше да има актьори от ДКТ-Стара Загора. Имаме достатъчно актьори с възможности да играят и в четирите от идеите, които се предложиха за уъркшопа. Избрахме 6 човека, а останалите са абсолвентите от класа на доц. Жени Пашова. Те вече имат подобен тип спектакъл, който е в областта на визуалния театър. Затова с Петър Пашов решихме да поканим и тях. Условието беше на всеки режисьор да осигурим възможност да работи с по четири актьори, така че имахме 16. Когато стана разпределението, стана ясно, че един режисьор използва трима, друг - пет. В последния момент разбрахме, че ще трябват още хора и поканихме Десислава Чардаклиева от ДКТ-Кърджали и Ива Караманчева от ДТ-Стара Загора.
- Как решихте Петър Пашов да е художествен ръководител на лабораторията?
Дарин Петков: Той е един от най-изявените театрални творци на България. С доказани преподавателски качества. Той има спектакли, които трасират развитието на кукления ни театър. Олицетворение е на средното поколение режисьори, които работят в нашия театър, а и не само в него. Още миналата година му предложих. Искам и в бъдеще той да води тези лаборатории. Той работи с голяма любов и желание да предаде част от своя опит на младите режисьори.
- А как избрахте кои от предложените идеи да бъдат включени в лабораторията?
Петър Пашов: Изпратихме по интернет предварителната формула на конкретни театри, организации и хора: какво ще се работи, в какъв вид театър, срокове, тема и какви средства ще се използват. И обратно получихме предложения от млади режисьори от различни страни. От тях подбрахме онези, които смятаме, че имат интересни идеи, които биха работили по посока на задачата, която преследваме. Влязохме във връзка с тях и ги поканихме.
Дарин Петков: Тази година изискването беше изразните средства да са в сферата на визуалния театър, а темата да е балкански легенди. Имаше предложения и от Турция, Гърция и Македония, но избрахме тези.
- В какво е полезното в подобни лаборатории за режисьорите и за актьорите?
Дарин Петков: Най-полезно е за режисьорите, защото тук за 14 дни могат да експериментират. Такава възможност рядко им се дава в професионалните театри, защото там производството на театралния продукт винаги е свързано със срокове, финансово осигуряване и хиляди други съображения. А тук всичкo това отпада - т.е. режисьорът може да отпусне фантазията си, да разчита на творческата инвенция и на актьорите и така да работят заедно 14 дни. Целта на тази наша среща не е да постигнем краен художествен продукт, а да изследваме творческия процес - как тръгва една идея и как да й се намери театрален еквивалент на сцената; как режисьорът може да запали актьорите, които да въплътят тази идея на сцената; как актьорите от своя страна могат да провокират режисьора да промени първоначалната си идея. Полезността за актьорите е също толкова важна, защото и на тях в никой театър и по никое време не може да им се предложи просто да се забавляват, следвайки една режисьорска идея и да експериментират с нея.
Петър Пашов: И тази свобода, която им се дава тук. Производственият процес в репертоарните театри предполага други начини на работа. По-важни са етапите от изграждането на ролята или спектакъла, отколкото времето за изследване на собствените си процеси, за творчество, за разгаряне на въображението. Една лаборатория като тази дава възможност именно за това.
Дарин Петков: Тя генерира и нови творчески идеи и търсения. Тук се търсят нови изразни средства, които непременно ще бъдат използвани, ако не тази година, то в бъдеще от някой художник или режисьор. А най-голямата полза за нашия театър е, че не остава затворен в себе си. Не се занимава само със собствените си проблеми и с граденето на един репертоар, който да се мъчи да пласира в театралното пространство. На тези срещи ние получаваме много "кислород" за бъдещата ни работа. В театъра са важни не само режисьорът и актьорът. Има технически персонал, който също е ентусиазиран от това, което правим в момента. Ателиета са готови да работят денонощно само и само онова, което искаме да постигнем, да стане. Срещите са полезни за нас и като самочувствие, те запалват хората в театъра да имат нови творчески идеи и търсения.
Петър Пашов: Има и нещо друго. Много важно. Което като смисъл може би е встрани от културния феномен и професионалната насоченост на нещата от творчеството. Нещо, което в цивилизованите страни отдавна е осъзнато и е въпрос на специална политика и на инвестиции. Аз го превеждам грубо на български и го наричам "генериране на нормалност". Всички знаем в какъв свят живеем. Това че на едно място се събират 30-40 млади хора, около тях още толкова малко по-възрастни и се създава атмосфера или кръг от хора, които се интересуват от онова, което другите правят. Тези млади хора не се занимават с дрога и не ходят по улиците да чупят. Те създават. Самият им труд дава на обществото някакъв положителен знак, положителна енергия. Точно това наричам генериране на нормалност. За съжаление у нас това малко се почита. Никой не подпомага нормалното. Дори когато става въпрос за пари, те все не стигат за нормалното. А някой казва ли ни колко струва днешното преследване на един бандит? За него се изпотрошават 4-5 полицейски коли, а да не говорим за усилията и всичко останало. За тези пари не ни е жал. А малко пари да отделим за децата, които вършат нещо не само нормално, но и прекрасно, е трудно.
Дарин Петков: Вече втора година община Стара Загора започва да разбира, че това, което правим, има смисъл. Това не е неин приоритет, но тя намира сили със съкратения си бюджет и тази година да подпомогне финансово режисьорската лаборатория. И Министерството на културата за първи път също ни помага.
- Това е полезно и от друга гледна точка. Вие имате възможност да видите младите хора, които идват на уъркшопа, и можете евентуално да ги поканите да играят на вашата сцена.
Дарин Петков: Не само това. Имаме и обратния процес. Те имат възможност да видят какво става в театъра, какви са хората и каква е продукцията. Пет абсолвенти от класа на доц. Жени Пашова дойдоха при мен и казаха: "Искаме да дойдем на щат". Това не се случвало отдавна. Група да иска самостоятелно да отиде някъде в провинцията. Участието в лабораторията на тези, които сега завършват, им дава възможност да дойдат в един театър, в който никога не са влизали. Виждат какво се случва и получават нова информация. Могат да имат по-определена визия за своето бъдеще като куклено-театрални творци. От друга страна хората, които са в театъра, се срещат с нови хора и те се разчупват, излизат от рамките на театъра. Не само да стоим тук и да си казваме колко сме добри. А можем да се съпоставим с другите.
Мариета Голомехова: И миналата година бях поканена и вече имаме установени сериозни контакти с хората, с които работим. Продължаваме да поддържаме връзки. Освен експериментите, които се правят тук и които имаме възможността тук да извършваме, можем и да се опознаем. Дори българските режисьори, които не бяха работили с тези актьори, оттук нататък знаят на кои от тях могат да разчитат. Създават се групи от съмишленици, а това са неща, които би трябвало да се толерират, да има и финансова подкрепа за тях, защото актьорът в България няма много възможности за развитие след като се установи в дадена трупа, примерно в провинцията. Той няма много възможности да си сверява часовника. Това е проблем. А подобни лаборатории поддържат психотехниката и тялото на актьора, развиват неговата сетивност, физика и психика.
- Как преминава уъркшопа?
Петър Пашов: Много съм доволен от това, което се случва. Тази година методологията ни е много по-точна. Миналата година беше за първи път и беше малко по-хаотично, по-търсещо. Сега и организацията и методологията на работа са по-стройни, по-целенасочени.
Петър Цанков: Това, което тази година много ми харесва, е, че ние не тръгнахме от конкретна идея като миналата година, когато темата беше "Греховната любов". Тогава те всички потърсиха произведения, които могат да влязат в тази тематика - примерно от някоя пиеса, от някоя приказка или притча и т. н., която е написана като текст, със съответните герои и съответния конфликт. Тази година беше много по-абстрактно, всеки режисьор сам си избира темата. Ние ги насочихме да не използват опорните точки, да не се опитат да разкажат сюжет, а да се опитат повече да наблегнат на взаимоотношенията, но не като показност или като някаква символика, която зрителят разбира. Тази година почти няма текст.
Дарин Петков: Като продуцент на лабораторията и директор на театъра съм много щастлив, защото изведнъж целия театър се превръща в сцена. Репетира се във фоайето, в репетиционната, на основна сцена, на лятна сцена, даже чистачките на театъра стоят във фоайето и, когато някой влезе, казват: "Тихо. Има репетиция." Приличаше на свещенодействие.
Петър Пашов: Да си го кажем с две думи - театърът става храм.
- Режисьорите избягваха ли куклените прийоми?
Петър Пашов: Тук става въпрос за визуален театър, който използва средства много близки до кукления театър и който ние използваме в обучението в НАТФИЗ като стъпало за развитие на специфично куклено-театрално въображение и мислене. В този театър задължителното условие е взаимоотношенията между хората да преминават през някакъв материал, предмет, материална среда. В този микросвят се развиват техните взаимоотношения, разрешават се - т. е. това учи на лаконизъм, на изобразителност, на експресивност, на много неща, които са близки, родеят се или са подстъпи към кукления театър.
- В такъв театър има много символика.
Петър Пашов: Точно това е смисълът на обучението. Учат се да боравят със знаците, със символите, с метафорите. Тоест то е не толкова технологично да водиш куклата, колкото отключване на творчески процеси при кукления актьор.
- Как работи лабораторията?
Дарин Петков: На режисьорите осигуряваме актьори, които да работят с тях. Има и художествен ръководител, който ги контролира и ги води в процеса, също и композитор, който работи и с четирите откъса, и сценограф.
- Какво е различното в сценографската работа в подобни лаборатории?
Мариета Голомехова: Аз съм страшно въодушевена, защото пробвах много неща, които в домашни условия само мога да си представям и да мисля, че евентуално могат да станат, а всъщност да се окаже, че не могат. Беше ми много забавно и любопитно. Водих си записки за всеки експеримент. За мен уъркшопът беше много полезен. Надявам се да съм помогнала и на режисьорите. Много съм удовлетворена от крайния резултат. Всеки направи някакви открития за себе си.
- А какво бихте казали за музиката в четирите откъса?
Петър Цанков: Аз не писах музика. Исках да им покажа, че абсолютно всеки шум на сцената може да бъде художествен звук и всичко беше съвсем абстрактно. Няма мелодия, няма песни, а там, където се появиха, те идват от актьорите и режисьора. Единствено съм ги насочвал като израз, който притежава човешкият глас и как може едно нещо, което е най-обикновен шум, да го превърнеш в музикален звук. Как може едно малко скърцане да стане музикален акцент. На това наблегнах повече, не им поставих музикални задачи в смисъл да им напиша нещо, а те да се учат да го направят.

Разговора води Татяна Пантилеева