Все по-рядко има силни каузи
- Дълго време всекидневието ви е било свързано с посредничеството в света на модата и киното между хора, търсещи и предлагащи известност. Защо в дебюта си като режисьор се захващате с темата за обикновените, но различни, които винаги ще останат анонимни?
- Когато си вътре в така наречения моден свят, той престава да бъде величина. Всичко, което те поглъща и заобикаля, започваш да приемаш за даденост. Оглеждаш се за други светове и страни, за да ги населиш с различни хора. Световъзприемането и човешкият характер стават по-важни от "блясъка на знаменитостите", който наистина няма кой знае какво съдържание. За мен човешката природа означава повече: хората, кои са те, къде живеят, какви са гледните им точки, идеи, чувства...
- Какво ще стане сега с кариерата ви на продуцент?
- Реших, че единственият, за когото бих могъл да работя като продуцент сега, съм аз самият. Искам да режисирам още филми. Не се чувствах добър продуцент. Направих 5 филма в New Line. Не мога да кажа, че режисьорите бяха особено креативни. Не подкрепях техните желания и решения, защото бяха неубедителни. Щастлив съм, че имах късмета да работя и с приятели, в чийто талант вярвам 100%. Като продуцент за тях бих скочил от мост - Гюс Ван Сант например. Пътят му на развитие ме вдъхновява. Той се опита да прави по-големи филми с маститите холивудски компании. Постигна някакви успехи, но преживя и разочарования. Сега Гюс се връща към интересни, по-лични проекти. Той все пак успява да запази своята автономност.
- Клишето "успешен холивудски проект" неизменно дразни представителите на независимото кино. Огромните бюджети на продукциите - също. Мнозина от филмовите среди иронизираха "Властелинът на пръстените" и по време "Оскар"-церемонията...
- Така е. Все пак, от позицията си на продуцент, не мога да не посоча "Властелинът..." като пример за независимо мислене в доста комерсиално начинание. Основата на филма е интелигентна, сценариите - много хубаво написани, чел съм и трите. Инвестицията в такъв мащабен проект обаче е голям хазарт. Изпълнителните продуценти Боб Шей и Майкъл Лин, с които съм работил в New Line, дръзнаха да поемат риска и спечелиха. Никой друг в Холивуд не би направил това, не че не би му се искало.
Иначе, холивудските бюджети са обяснението на едно сериозно противоречие в Америка. Режисьорите на независимо кино често се стремят да правят своите нискобюджетни филми така, че да ги забележат в Холивуд, което е парадокс. Тъкмо тези хора не знаят защо са искали да бъдат независими. Единственият им начин да започнат са студентски и късометражни филми, които изглеждат като американско независимо кино. В момента, когато им излезе възможност за холивудски бюджет, те се втурват към него и са готови на всичко. Веднага се сещам за Стивън Содърбърг, който е много интересен режисьор в това отношение - прави своите големи филми, за да му дадат възможността да осъществява малките. Това е изключително позитивна позиция. Содърбърг е един от малкото известни американци, които ти показват как да се движиш и в двете посоки, за да имаш сила и да правиш нещата, които искаш.

- Надявате ли се след "Милуоки, щата Минесота" и вие да имате такъв шанс?
- След като са гледали филма ми, при мен дойдоха Марк Андръс, известен сценарист в Холивуд ("Колкото, толкова" - бел. а.), и неколцина силни продуценти. Предложиха ми да режисирам филм. Не искат типична холивудска продукция и затова избрали мен. А и имената от Холивуд струват пари. Не знам дали ще се получи. Ще опитам. Ще бъде моята странна версия на комерсиален сценарий, което не означава, че тя самата ще е комерсиална, нито пък че някога ще бъде финансирана. Нявсякъде, когато не си част от стадото, винаги е трудно да поемеш по собствен път и посока. Трудно е да откриеш и реализираш нещата, които искаш, но веднъж успееш ли, те оценяват, защото не си като другите.
- Като че ли темата за еманципацията на различния в обществото е основен момент от живота ви и няма да бъде изчерпана само с дебютния ви филм...
- Това е нещо много важно за мен. Трябва да се спасиш от всички онези моменти, когато те тълкуват неправилно или просто не те разбират. Имам предвид обществото и как то те поставя в определени рамки. Може би не същите, в които ти би се поставил сам. Можеш да казваш: "О, моето място е тук", но те ти натрапват - "Не, там е". Ти настояваш да си без рамка, те ти посочват някоя "кутия". Винаги съм чувствал, че не пасвам. Намирам своя свят по случайност, през хора и ситуации, чрез приключението в живота. Всеки човек в един момент има усещането за себе си като за различен, като че ли не е на точното място. Това му причинява страдание и освобождаването от това страдание е нещо много важно. Искам да създавам това освобождаване, когато правя кино. Хората, за които всички мислят, че са странни и различни, са много по-нормални, сетивни и чувствителни от останалите. Те могат да намерят мястото си навсякъде по света, докато другите се съобразяват единствено с рамките си.
- Да разбирам ли, че емоционалната култура днес е силно ограничена?
- Поне в Америка наблюдавам затъпяване на обществото - още от образователната система. Появи се ново поколение деца, които знаят прекалено много, но не достатъчно - за литературата, изкуството, историята... Хората като цяло са наясно какво се е случило в последните две или три години, но почти не се замислят за света, живота, миналото... Американското общество е обсебено единствено от себе си и "своето време". И става все по-самозадоволяващо се и егоистично.
- Вярвате ли, че когато режисьор е открил нещо различно и истинско за себе си, той убеждава и зрителите да повярват, че това откритие е значимо? Тук, в посткомунистическия свят имаме лош опит с киното като манипулация.
- Киното по принцип е манипулация. В него има гласове, които влияят. Филмите на 70-те са политически силно заредени, както бяха и музикантите по онова време с многото си социални гледни точки. И актьорите - например Джейн Фонда. Това днес се случва все по-рядко и по-рядко. Все по-рядко има силни каузи, за които хората биха искали да правят филми. Творците на глобалния свят все по-малко имат интерес да представят политически идеи. Различно стоят нещата с документалното кино, на него разчитам за всичко автентично, свързано с този свят, дошло от някого. В игралните филми харесвам измислените, преувеличените неща. Обичам киното на 50-те, които създават съвсем измислена реалност. И аз се опитвам да правя това. Надявам се да успея да създавам измислено-истински филми.

13 март 2004 г.

Разговора води Геника Григорова


Алън Миндъл навлиза в шоубизнеса през 80-те като един от създателите на агенцията за манекени "Клик" и агенцията за таланти "Флик". Сред клиентите му са Изабела Роселини, Ума Търман, Виго Мортенсен, Дейвид Духовни. В киното дебютира като изпълнителен продуцент на "Мой личен Айдахо" на Гюс Ван Сант. "Милуоки, щата Минесота" е игралният му дебют, отличен с наградата на младата критика в Кан '03 и с наградата "Ново американско кино" за нискобюджетен филм в Сиатъл '03.
Разговор с
Алън Миндъл