Боливуд е по-интересен
от Холивуд
- Доста смела е идеята ви да представите Германия като затвор...
- Действието се развива във Франкфурт, но намеренията ми бяха да не визирам конкретно Германия, а богатите държави изобщо. До 1989 разграничението в Европа беше между Изтока и Запада. Днес не е по-различно - държавите се делят на богати и бедни. Хората от бедните държави всячески се опитват да избягат към по-богатите - с лодки, в тайници на самолетите, в контейнери. Просто търсят по-добрия живот. Богатите европейски страни пък издигат все по-високи и трудни за преминаване огради. Това на свой ред принуждава хората да правят все по-големи и по-големи усилия, за да оцелеят. Проблемът във филма не е само немски. Видях същия затвор на летището в Будапеща. България търси присъединяване към Европейския съюз, така че в София също ще бъде направен подобен затвор. Тук вероятно ще започнат да пристигат хора от Африка, които ще искат убежище и все някъде държавата трябва да ги прибере.
- Не харесвате поведението на богатите държави. Мислил ли сте да емигрирате в България? Живели сте тук известно време...
- Не. Чак да емигрирам не бих могъл. Живея в Берлин и обичам този град. Критикувам немската власт, но все пак съм само кинорежисьор. Моето оръжие е камерата. Извън Германия за мен би било доста по-трудно да правя филми. Не знам дали един филм може да промени нещо, но поне, ако бъде видян от повече зрители, може да ги предупреди за някой и друг проблем, оставащ незабелязан за обикновените хора. Всички в Германия прочетоха във вестниците за жестоките порядки в затворите за бежанци по летищата, но това просто е текуща информация. Докато един филм може да промени отношението на хората към даден проблем.
- Как ви дойде идеята за шегата с Боливуд?
- Не исках "Порта към небето" да бъде жанров филм. Той не е нито изцяло комедия, нито мюзикъл или драма. По-скоро търсех някаква смесица от тези жанрове. От друга страна, се спрях на актьори от различни страни (Индия, Русия, Китай и др.) и разчитах всеки от тях да пренесе по нещо от собствената си национална култура върху поверения му персонаж. Боливудският момент несъмнено е силен - просто се запалих по тази идея. Тя дойде от актрисата Масуми Махиджа, която изигра главната роля - на индийското момиче Ниша. Повечето млади режисьори опитват да се учат от Холивуд, но аз мисля, че филмите, правени в Индия, в Боливуд, са много по-силни и интересни. Човек може да научи от тях много повече.
- Как се стигна до съвместната ви работа със сценариста на "Порта към небето" Гордан Михич? Той е доста известен от сътрудничеството си с Емир Кустурица.
- Не пиша сам сценариите си. За всеки проект се опитвам да намеря подходящ сценарист. Един от любимите ми филми е "Циганско време" на Кустурица. Не знам защо се получи така, но бях решил, че Гордан Михич ще е най-подходящият човек за моя филм. Заминах за Белград и му показах някои от късометражните си филми. Той ги хареса и на момента каза: "Да, искам да работя с теб". И после написа сценария за мен. Сработихме се отлично, въпреки че нямахме общ език за комуникация - той не говори нито немски, нито руски, нито английски. Аз пък не говоря сръбски. Но нещата се получиха от само себе си - оказа се, че с него говорим на един и същ киноезик.
- Защо решихте да заснемете пълнометражния си дебют "Тувалу" тук, в София?
- През 1997 усилено търсех място за снимки. Трябваше ми странно място с плувен басейн. Но не можех и не можех да го открия. Вече бях обиколил Германия, Чехия, Унгария... Тогава някой ми изпрати снимки от България. Пристигнах в София и видях Централна баня. Мястото беше изключително. И така реших да заснема първия си филм тук. Впоследствие живях тук няколко месеца, тъй като реших да направя постпродукцията в "Бояна филм". За мен това беше чудесно преживяване, натрупах доста опит. Хората в киноцентъра бяха много мили, също и добри професионалисти. Актьорите, с които работих, пък бяха много талантливи. Въобще намерих доста приятели тук. Така че, когато се чудехме къде първо извън Германия да покажем "Порта към небето", аз веднага заявих: "Отиваме в София!". Тук е моят втори дом.
- Не споменавате оператора на "Тувалу" Емил Христов...
- Много талантлив човек. Научих много от него. Абсолютен майстор. Хубавото при него е, че не се съгласява веднага с режисьорските нареждания. Заедно сме обсъждали всеки отделен кадър. Опитвахме да дадем най-доброто за филма. Имаше случаи, когато той ожесточено водеше битка с мен в името на по-доброто решение.
- "Тувалу" носи категоричните черти на авторски филм, докато "Порта към небето" е доста по-конвенционален като изразни средства. Откъде дойде тази промяна в режисьорската ви позиция?
- Темата в "Порта към небето" изискваше по-традиционно поднасяне. Целта беше посланието на филма да достигне до колкото се може повече хора, а публиката на авторското кино е ограничена.
- Това означава ли, че се надявате на добро разпространение в Германия и чести излъчвания по немските телевизии?
- Да. Зрителите, с които до момента съм разговарял, харесват филма. Мисля, че той има потенциал в това отношение.
- Следващият ви проект?
- През юли заминавам за Лос Анджелис. Там ще снимам документален филм за кастинга.

7 март 2004 г.

Разговора води Олег Константинов


Файт Хелмер е немски кинорежисьор, роден през 1968 в Хановер. Завършил е Академията за кино и телевизия в Мюнхен. Добива популярност още като студент с късометражните си филми, печелейки няколко награди на международни кинофестивали. Най-успешните сред тях са "Пътешествие на любовта" (1989), "Да потегляме с колата" (1992), "Миячът на прозорци" (1993), "Айфеловата кула" (1994) и "Изненада!" (1995). Копродуцент е "Братя Складановски" (1995) на Вим Вендерс. Пълнометражният му дебют е "Тувалу" (1999). Филмът е заснет изцяло в България, с български екип. Успехът му е невероятен - показан е на около 60 международни фестивала и има над 30 награди. Файт Хелмер гостува на 8. МСФФ с новия си филм "Порта към небето" (2003) - драматичен разказ за тегобите на младо индийско момиче, руски бежанец и немски техник, ситуирани във и около затвора за бежанци на летището във Франкфурт.
Разговор с
Файт Хелмер