Нова книга за българския народ
Не, няма да стане дума за знаменитата книга на професор Никола Георгиев, макар че тъкмо тя и авторът й заслужено заемат немалко място в студията на полската литературоведка и преводачка Целина Юда. А студията се нарича "Под знака на БееРеЛ. Българската култура и литература в капана на идеологията", издадена е от "Университас" в Краков (същото издателство, което миналата година отпечата в превод на Юда книгата на проф. Боян Биолчев за Адам Мицкевич).
Абревиатурата в заглавието е нашето НеРеБе на полски, а авторката съзнателно я е употребила заради ироничната й конотация по подобие на ПееРеЛ - Полска народна република. Студията представлява оригинален поглед върху явленията и донякъде народопсихологията, определяли и влияли върху литературата и културата в тоталитарната Народна република България. Наблюденията са многостранни и сериозни, констатациите сполучливи, езикът много жив, което прави от един по същество литературоведско-исторически труд занимателно четиво (надявам се авторката да не сметне тази квалификация за омаловажаваща работата й!). Проследен е пътят, довел българската литература (главно) и култура до капана на идеологията, визиран в заглавието. Ценни и заслужаващи внимание са съжденията и оценките за видни български писатели - у нас те често са поставяни на пиедестал, а Целина Юда съизмерва идеите и творческите им внушения с общоприети европейски ценности. Впрочем това е една от приносните тези в нейната студия: българската литература (дори от времето на Възраждането; архетипове като бай Ганьо, но и като Гергана от "Извора на Белоногата") и отвореният европейски свят.
Авторката се спира по-подробно на фигурата и емблематичното място на проф. Никола Георгиев и неговата "Нова книга за българския народ", като включва в труда си статията му за българския герб.
Своето естествено място в книгата има и литературата, създадена около и след 1989 г. от гледна точка на постмодернизма (Виктор Пасков, Ивайло Дичев) и т.нар. Bildungsroman.

Варшава

Силвия Борисова