Катюши, кучета и статисти
"Извинете, кой е този град?" е въпросът, който озаглавява изложбата на Красимир Терзиев в АТА център за съвременно изкуство. Изглежда лесно да се отговори - София. Около проблемите на този град се развива дейността на Визуалния семинар (художникът е негов стипендиант), формулирал в публични дискусии и художествени проекти аксиомата, че "визуалната среда е жизнената ни среда".
София не съществува! - твърди обаче Красимир Терзиев. Градът се разпада на полуавтономни места, които постоянно мутират, пазят фрагментарна памет и периодично изпадат в амнезия, развиват се по някаква своя логика и правила. Такива места художникът ни представя с три видеа, слайд-шоу и уебсайт http://www.cityscales.net.
В "Един пазар" гледката на нелегалната търговска дейност около канала на Перловската река се променя почти незабележимо на фона на монотонното четене на бюлетина за нивото на река Дунав в сантиметри. Началната проста функция на канала се оказва съпътстваща, мястото се е превърнало в нещо друго, в територия за избрани, за посветени в неговите правила. Така, както и бюлетинът за нивото на река Дунав за някои е лотария, в която се залага чрез пароли за достъп.
"Едно място" разглежда обстойно детска площадка в Северния парк, чиито съоръжения са боядисани в ярки жълти, червени, сини цветове. Нищо особено на пръв поглед - конструкции тип катерушки, които сме свикнали да възприемаме периферно. Принудени да ги разглеждаме отблизо и подробно, установяваме, че става дума за танкове, оръдия, дори катюши, тоест за арсенала на Втората световна война. Експонатите на този своеобразен музей са стилизирани и пригодени за весела детска забава. Доста поучително всъщност...
"Един филм" показва скучаещи статисти, облечени в костюми от различни епохи, разхождащи се и общуващи сред декори на градска улица. Спонтанното им движение и групиране съчетава по най-причудлив начин прабългарски воини, нацистки офицери и македонски харамии, римски легионери и родопчанки с престилки и забрадки, попове в раса и официални господа с цилиндри. Виждали сме ги някъде - е първата реакция - в безброй филми от социалистическото минало, спомените за което плуват също така хаотично в общата ни памет, периодично се скупчват и формират критична маса, предизвикваща неочаквано изострени публични полемики.
Единствената цялостна визия за града по презумпция представя неговата карта. В уебсайта обаче от всеки неин квадрат излиза автономно пространство, което няма нищо общо със съседното. Единението идва от бездомните кучета-мутанти - те са общия знаменател на града, видян с оруелска обреченост.
Откъси от видеофилмите се прожектират и на екраните на МетроМедия във всички станции на метрото. Вместени между реклами за сапуни и прах за пране, те се вписват в средата съвсем успешно и продължават да задават с ненатрапчива тревожност учтивия въпрос: "Извинете, кой е този град"...

Диана Попова