Изкуството е молитва
Това телефонно интервю композиторът Хенрик Миколай Гурецки склони да даде за предаването "Контрапункт" на програма "Христо Ботев" в БНР два дни след тържествата в Полша по повод 70-годишнината му. Беше "хванат" в последния момент, часове преди отново да отпътува от Катовице по света. И където, прочее, е доста трудно да бъде открит. Неговата известност, някак особено светска след като получи BBC-наградата за Третата си симфония (Симфония в три оплаквателни песни), съвсем - оказа се - не бе променила човешката непосредственост, простотата, прямотата и почти хашлашката спонтанност в словесния израз на този силно вярващ и твърде земен творец. Който впрочем има всичките основания да (ни) поглежда малко отвисоко. Вместо познатите в подобни случаи позьорски изпълнения обаче, Гурецки заговори не на "панна", а на "ти", без да се притеснява, че ще накърни с нещо ореола си на звезда. "Току-що се връщам от една репетиция, казва, още съм с палтото, но давай, какво се иска да направя?"

- Може би ще ни разкажете какво се случва с вас в последно време?
- Какво да разправям - за моите последни години ли?
- Да, стига да желаете.
- Е, какво? През последните години съм стар. Да! Такъв съм. За това бива ли да говоря?
- Имате големи успехи.
- О-о-о, за това? Аз не се занимавам чак толкова с тези работи. Знаеш ли, успехите си не ги регистрирам. Радвам се естествено, че ги има, но това не е най-важното. Най-важното е нещо ново да се пише! А напоследък сякаш твърде много пътешествам, твърде много време отделям именно на същите тия успехи, за които говориш, имам твърде много концерти, а мал-ко пи-ша!!!
- Получихме в радиото записи на ваши хорови композиции от края на 90-те - Salve sidus polonorum и Пет курпьовски песни...
- Ами ясно, какво има да добавям. Цял живот съм писал песни и ще пиша, защото ми харесва. Дали за глас и пиано, за женски хор с инструменти или за смесен хор акапела, интересно ми е. Пътьом се занимавам с тези композиции. Аз много обичам народните песни, полския фолклор... Е, и написах няколко по Курпьовски песни и мелодии. Защото мелодиите са много интересни, думите са много красиви - и ги написах, исках да ги напиша. Тези песни посветих на моя внук, защото в тях се говори за Яшу. Е, ние си имаме Яшек и затова тези песни му ги посветих. Написах ги за моя любим внук. Първородният!
- Научихме, че Струнният квартет "Кронос" чака трето ваше произведение специално за себе си? Говори се, че отдавна го замисляте.
- Два квартета им написах, третият отдавна е написан, но не е преписан начисто. Чака по-добро време, да не мързелувам толкова. Да, точно така! Чака да имам малко спокойствие, да мога да поработя над това. В чернови съм го написал, това беше... шест или седем години оттогава.
- Разбирам. Ако желаете, разкажете ни за празнуването на рождения ви ден на 6 декември, в събота.
- Съботата беше нечувана! Не знам дали по света, дали на тази земя е имало някъде такова нещо, каквото имаше тук, в Катовице. Концертите бяха не знам колко - четиринайсет, осемнайсет... Като се започна преди десет часа сутринта, завърши след полунощ. Концертите вървяха без прекъсване, в две зали и дори в Катедралата на Катовице. И свириха блестящи състави, а музикантите бяха... о, Боже мой, неколкостотин музиканти имаше, които изпълняваха почти всички мои произведения. Почти всички, защото някои не са още преписани начисто и не бяха изпълнени. Беше невероятно! В един град, в една сграда, звучеше моя музика почти, не знам колко десетки, 18-20 часа сигурно... Можеш ли да си го представиш?
- Опитвам се!
- Втори път нещо такова не може да се направи. Това беше една прекрасна идея на директора на Националния оркестър - Катовице. Те свириха. И Ян Кренц дирижира, и Габриел Хмура дирижира, и Войтех Михнйевски дирижира, и Квартет Шльонски свири, и певици, и хорове, и оркестърът и хорът на Музикалната академия участваха... Дори и духов оркестър ни свиреше сутринта, докато влизахме в залата! Беше направо величествено. Тъй де, само веднъж се става на 70 години в живота, нали! Сигурно затова се получи толкова превъзходно. Страхотно! Великолепно!
- Не ви ли поумориха?
- Двайсет часа бяхме на крака и на всичкото отгоре на последния концерт - около десет и половина вечерта - аз свирих. Акомпанирах певци. Свири и моята дъщеря. Свири внукът ми също, Яша, свири на цигулка някои нещица, които написах за него навремето. Всичко беше чу-дес-но!
- Яша музикант ли се готви да става?
- Яшек учи във втори клас на музикалното училище. Свири на цигулка. И за моя рожден ден на 6 декември страшно много ме зарадва, това беше един от най-милите ми подаръци, композира малка пиеска за пиано. Да видиш ти! Може би той ще е последният ми ученик. Син е на дъщеря ми Ана. Тя е пианистка. Синът ми е композитор и пианист, но живее в Америка, а Ана живее в Катовице. Има две деца прекрасни - Яша, който е на 8 години, и Емильче, която е на 6 годинки. Имаме си с жена ми четири внука - две момчета и две момичета.
- Щастливи сте...
- Е, как, виждаш и какъв беше моят рожден ден. Къде повече! Какво повече може да искам. Да би слязъл Господ Бог от небето, това още можеше да бъде. Беше наистина велико - много, много приятели, сърдечни приятели, прекрасни оркестри, чудесни диригенти, музиканти, пианисти, певци, великолепни състави. Но и хората завършиха празника, изпълниха го, идваха и слушаха. Да! Толкова много мога да... сега повече няма да говоря, защото ще кажете, че страхотно се хваля. Но беше такова нещо, каквото още не се е случвало според мен на света. Да, драга! Животът върви прекрасно.
- Да не би, защото са ви кръстили не само Хенрик, но и Миколай!?
- Не знам как е при вас. Ние си имаме св.Микола, децата му пишат писма за подаръци...
- Нашите пишат до Дядо Коледа.
- Е, не съм писал, но аз също получих такъв подарък от него. Не-ве-ро-я-тен. Това последно мога да кажа.
- Припомням си на "Варшавска Есен": Стефания Войтович в Третата ви симфония, Елжбйета Хойнацка и Йежи Максимюк с Концерта ви за чембало - събуждахте и възторзи, и спорове по пресконференциите, дори шокирахте някои тогава.
- Е-е, преди години. "Варшавска Есен" - това вече е история.... Но нямаше там такива концерти. Това от съботата в Катовице беше "концерт" с продължителност приблизително 20 часа. А и във Вроцлав, и в Познан, и в Бидгошч, и във Варшавската национална филхармония, и в Театр Вйелки... - там вървят балети по моя музика. Разбираш ли, цяла Полша празнуваше. Това е положението, да! Представяш ли си? Жалко, че вас българите от "Варшавска Есен" ви нямаше!
- По-лесно ще е може би вие да дойдете в България?
- Ха-ха... Ще ми направите 71-годишнина! А?
- Като нищо. Пък и ще ви нападнем с въпроси за това какви са личните ви преценки, какво става със съвременната музика, с въпроси за авангарда, неоромантизма, постмодернизма ...
- Аз съм в такъв етап, че не знам вече какво е това "съвременна музика". Аз виждам само музиката. Музика - добра или лоша. Е, ако някои много искат да пишат "съвременна музика", ами нека си я пишат! Само че аз наистина не знам какво е ... Да!
Няма, трябва да се пише музика, драга. Трябва да се пише музика! И край! Дали Вагнер е съвременна музика, или Брукнер, или Малер, или Шуберт, или не знам кой - Дебюси? Едва в ХХ век някой измисли какво трябва да се нарича съвременна музика. Винаги има музика съвременна, това е музиката на живите композитори. Дали Шопен е "съвременен" - в своето време е бил съвременен, а сега не е ли?... Така разбирам аз нещата!

- Ще ни кажете ли за Полша в сегашно време?
- Какво да кажа за Полша! Нали чувате, виждате, четете... Мисля, че... по-точно - надявам се, надявам се много, че ще стане по-добре. Че всичко ще се успокои, ще се опрости, ще се изчисти, тъй като през тия 45 години комунизъм настъпи страшно опустошение. Трябва да се преживее. Но вие самите сте го имали това, така че виждате колко е трудно всичко някак да започне добре да функционира. А-а, дай Господи Боже, така по-скоро да стане. Май истина е това, което президентът на чехите Вацлав Хавел каза: трябва няколко поколения да измрат, трябва да си отидат от този свят, за да се върнем към нормалността. Така изглежда! Само, дай Боже, да няма по пътя войни. Защото какво от това, че ще има демокрация, че ще има свободи, ако има война някъде наоколо. Нали?
- Благодаря за отделеното време, пан Гурецки, от името на българската публика!
- О, моля да предадете на всички: желая им много и много надежда за по-добро утре. Дръжте се! Здраво! Поздравявам ви! Довиждане...

8 декември 2003

Записала Маня Попова



Разговор с
Хенрик Миколай Гурецки