Финансиране,
обвързано с качество
- Вие сте не само майка на ученичка и студентка, но и преподавател в Софийския университет. Каква е общата ви оценка за българското образование?
- Мисля си, че ако го нямаше нечовешкото усилие на родители и учители из цялата страна, българското училище просто нямаше да го има. Защото ако децата ни разчитаха само на държавата, нацията щеше да е наполовина неграмотна. Ще кажа нещо още по-силно - докато правителство подир правителство се опитват да реформират образованието, нашите училища, лашкани от една министерска инициатива към друга, успяват да дадат на децата ни образование на световно равнище. Наскоро прочетох, че според Бостънския Колеж, който прави най-представителните сравнителни международни изследвания на образованието, стандартът на грамотност на българските деца е равен с този в Англия и отстъпва единствено на две други държави - Швеция и Холандия. Добрите страни на българското образование ме карат да призная, че всички политици сме в огромен дълг към него. Ние направихме много малко за българското училище през последните 15 години. Много от реформите, които се извършиха, са в грешна посока; и много от това, което се очакваше от нас, не беше направено. Но мисля, че в СДС вече знаем какво трябва и какво не трябва да се променя в образователната система, за да тръгнат нещата.
- Кои са, според вас, основните дефицити в българското училище?
- Българското училище, от една страна, изоставя традициите си. В същото време в преподаването до голяма степен отсъства съобразяването с днешния ден. То не е прагматично, не е обвързано със съвременния пазар на труда, който би гарантирал конкурентност на нашите деца. Не е и интересно. За мен няма нищо скандално в това децата ни да учат Толкин, Коелю, "Хари Потър", както го правят децата в други страни. Защото училището и университетът трябва да предлагат знания, съобразени с променените нагласи на децата ни. Моите студенти, с които дълго разговарям след всеки учебен час, ми казват точно това - те искат знания, съобразени с деня, знания, които да им помагат да бъдат активни, а не да се чувстват третирани като пасивни потребители. Българското училище бавно изоставя отживелите си стандарти, а в същото време не предлага възможности на учениците да развиват инициатива. То се отдалечава и от миналото, и от бъдещето.
- Вие как се държите със студентите си?
- Стремя се да стимулирам способността им да мислят, насърчавам ги да ме провокират с всякакви въпроси. Образованието е двустранен процес, то трябва да е предизвикателство и за мен, и за тях. Студентите наистина ме карат да мисля, че в тяхно име си струва България да бъде променяна.
- Има ли нещо, което особено много ви дразни в образованието ни?
- Да. Безразличието. Безразличието на политици, на чиновници. Като помислите само какъв министър беше сложило това правителство да отговаря за образованието, можете да разберете какъв е интересът на сегашното управление към българското училище и българския университет. Вижте какво стана и със заема от Световната банка. Този провал не само ни лиши от възможност да извършим смислена реформа на образователната система. Той показа, че решението на проблемите на училището зависи преди всичко от ангажираността и от ясната идея накъде трябва да върви нашето образование.
- Новата образователна стратегия не решава ли този въпрос?
- Това не е стратегия. Това е неосмислено усилие да се инсценира дейност. Тя само доказва, че правителството започва да усеща как напълно се е провалило в тази област.
- Какви са основните мотиви на един политически водач да предпочете като фокусна тема на социалната реанимация на своята партия именно образованието?
- Смятам, че политиката трябва да се занимава с реалното. В България отвикнахме политиците да говорят конкретно, да поставят действителни проблеми. А моята цел е СДС да чува проблемите на хората и да ги решава. Когато си в опозиция, също трябва да предлагаш алтернатива, а не непременно да си срещу всичко и всекиго.
- Споделяте ли тезата, че се нуждаем от пълна либерализация на българското образование? Колко "държава" следва да има в образованието въобще? И кои ще бъдат политическите ви приятели в тази реформа? А кои, извън политиката, разпознавате като агенти за реална промяна?
- СДС е за децентрализация, т.е. за такава роля на държавата в образованието, която да се сведе до грижа за общите стандарти. Същинските правомощия трябва да са на общините и училищата. Нужно е да се засили ролята на училищните настоятелства, защото те са начин за гражданско участие в образованието. Трябва да се признае и издигне ролята на родителите. И в управлението, и във финансирането на образованието трябва да се включи далеч по-широк ресурс.
- Свързвате ли корупционния натиск в образователната система с т.нар. безплатно образование?
- Няма такова нещо - безплатно образование! Въпросът е колко то струва, кой плаща и кой следи как се използват или прахосват средствата, вложени в него. Данъците, събирани от всички, осигуряват безплатно образование, родителите, които дават пари за частни уроци, също осигуряват безплатно образование. Ако увеличим незначително бюджета за образование, нищо няма да се промени. Затова казвам, че при новата организация на образованието трябва да следим реалното качество, иначе казано - трябва да има ясна връзка между похарчените пари и ефекта от дейностите.
Социалистическото бюджетиране, чийто модел и досега действа в областта на образованието, е разходно - покривно. В него валидни са количествени индикатори - брои се колко са училищата, колко са учителите, колко са учениците. И срещу тези бройки, както и като се отчете материалната база, се отпускат средства. Тази порочна практика не обвързва финансирането с резултата. Финансирането трябва да е обвързано с качество. Не е случайно, че Европейският съюз изисква програмно бюджетиране. Което ще рече, че пари, както казах, се дават за дейности. Без разумна структурна промяна парите ще продължават да изчезват като вода в пясък.

- По какво различавате учителската гилдия от учителския профсъюз, към кого ще насочите вниманието си?
- Истината е, че поддържам връзки и с профсъюзите, и с отделни учители, и с граждански структури на специалисти от сферата на образованието. Не правя разделения, за мен е важно да чувам повече мнения и позиции. Започнах поредица от срещи, чиято цел е доразвиване на раздел "Образование" в управленската програма на СДС. Искам да предложа и някои конкретни инициативи, свързани с регламентирането на пазара на частните уроци, както и с нередностите, които се случват при кандидатстване в езиковите гимназии.
- Как си представяте широките дебати върху бъдещето на образованието у нас, до каква степен е възможно те да бъдат предизвикани от една партия и от коя критична точка те могат да станат надпартийни?
- На пръв поглед темата с образованието винаги е стояла в центъра на публичното внимание в България. Като централен и първостепенен политически въпрос тя обаче не е поставяна. Защото в условия на тежка икономическа криза образованието естествено отстъпва пред друго - инфлация, безработица, приватизация. Наложило се е твърде съмнителното схващане, че образованието би трябвало и би могло най-компетентно да се управлява от самите образователни дейци - преподаватели и чиновници. Затова преди две години заявих, че за СДС образованието се превръща в национален приоритет и настоявам за създаване на Национален форум "Образование", който да изработи устойчива стратегия за развитие на българското средно и висше образование. С извеждането на образованието в приоритет на политическа и национална позиция, а не в образователно-учрежденска, СДС потвърждава, че най-острата фаза на кризата в България е преодоляна и вече е време да помислим конструктивно за бъдещето.
Ще ви призная нещо твърде лично. Омръзна ми да правим политика, базирана само на миналото и носталгиите. Много политици са обладани от носталгични тежнения по различни периоди от близкото и по-далечното минало. Мисля обаче, че освен да се оплакваме, бихме могли да вършим и нещо конструктивно. Качественото образование е условие за икономически растеж и конкурентоспособност на българския бизнес. Обучението в областта на новите информационни технологии, чужди езици, гражданско общество, математика, естествени науки, както и международната акредитация на висшите ни училища и дипломите реално ще интегрират страната ни в Европа. Адекватната образованост и умения на гражданите са условие за привличане на чужди инвестиции.

- Достатъчно добре подготвени ли са членовете на парламентарната комисия по образование и наука, за да осъществяват смислени и продуктивни разисквания? Защото съм уверен, че лабораторната работа по философската рамка на образованието следва да бъде разчертавана там, надали това може да се случи сред популизма на пленарната зала...
- Не бих искала да коментирам работата на бившите си колеги, понастоящем депутати от ОДС. Ще кажа само, че в комисията се реагира вяло по много от важните въпроси, по които трябва да се води истински граждански дебат. В момента СДС работи със свои експерти и съм уверена, че ще можем своевременно да излизаме с позиции по ставащото в сферата на образованието.
- Как тълкувате натрапчивото твърдение на министерски чиновници, учители, дори на родители и ученици, че преди всичко е нужно политическо решение на всички образователни въпроси? Възможно ли е, според вас, в нашите условия решение да дойде и отдолу? Можем ли да говорим за абдикация на гражданското участие в образователната сфера?
- Вече ви казах, вярвам в образование, в което родителите да имат силен глас и участие, а не само да дават и последния си лев за частни уроци. Ще отстоявам модел, в който родителите участват в управлението и наблюдението на училищата, където са техните деца. Родителите и сега осигуряват голяма част от образованието на децата си, абсурдно е да бъдат изолирани. В същото време, политическите партии трябва да поемат реален ангажимент, а не само да вдигат от дъжд на вятър популистки лозунги.
- Какво означавате като цел на българското образование и кога, според вас, то е качествено? Дори представители на образователното ведомство заявяват, че скритата цел на българското училище е износът на най-добрите ученици на Запад.
- В България сега има училища, които поддържат най-високи световни стандарти по математика, естествени науки и езикови умения и не бих се примирила с нищо по-ниско от този стандарт. Искам обаче да видя и училища, които затварят пропастта между образовани и необразовани, училища, които осигуряват качествено образование и в селата и малките градове, които осигуряват същия стандарт на образование и за ромските и турските малцинства. Крайната цел на образованието трябва да бъде диплома, която да отваря вратите по света. Давам си сметка, че това не става единствено с международни спогодби и правителствени договорености, а с качество. А с тези, които смятат, че образованието трябва да се поддържа на по-ниско равнище, за да не ни напускат децата ни, нямам никакво намерение да споря. Безпредметно е.
- Неразривно свързан с образователния въпрос е и проблемът за антисоциалното поведение на учениците. Имате ли идеи как отделите за закрила на детето да се превърнат в професионален и публичен застъпник на детските интереси, а не печално да фигурират като Комисията за борба с противообществените прояви?
- Ще ви отговоря по-общо - СДС е за подготовка на цялостна стратегия за модернизация на живота на ромската общност и част от тази стратегия трябва да е проблемът за интегрирането на ромите в българските училища, т. е. за десегрегацията на ромските училища. Децата, независимо от своя произход, трябва да имат равен старт с другите и да се състезават помежду си.
За мен не търпи отлагане и въпросът за социалната интеграция на децата в неравностойно положение. В България те са разглеждани като медицински случаи и са вкарвани в специализирани училища за глухонеми, слепи и пр. Вярно, в тези училища се полагат специални грижи, но това означава изолиране на тези деца в гета. В Европа се следва социалният модел, който изисква такива деца да бъдат доведени в нормалните училища.

- Как ще контрирате твърдението, че заниманията с образование могат да дадат резултат далеч в бъдеще, докато същността на политическото е ефикасно действие тук и сега?
- Някой може да каже, че образованието е политически безинтересна тема, защото не притежава блясъка на икономическите реформи, мащаба на международните отношения и рядко политик е запомнян, защото е направил реформа в образованието и е повишил стандартите в средните или висшите училища. В съвременната политика обаче има редица случаи, в които изнасянето на образованието като приоритет води до определено положителни резултати. Достатъчно е да припомня кампанията на Тони Блеър, който - посъветван от Бил Клинтън - издигна като основен лозунг "Образование, образование, образование!". И действително реформира английската образователна система. Като тук искам много ясно да подчертая - образованието не е приоритет на лявата политика и е време да развенчаем тези заблуди. Образованието е и може да бъде приоритет на една дясна политика. Мисля, че СДС оттук нататък ще докаже това.

19 април 2004

Въпросите зададе Марин Бодаков



Разговор с
Надежда Михайлова



Състоянието на образованието и корупцията в него е тема, твърде значима за в. "Култура". Затова е важно от неговите страници да се чуят и идеите на основните политически сили. Готови сме да предоставим тази възможност и за други политически визии.
К