Завръщането на Старата дама

От деня на нейната първа премиера през 1956 в Цюрих до днес "Посещението на старата дама" е най-известната и най-играна пиеса на Фридрих Дюренмат. Това е пиесата, с която той става световноизвестен драматург.
Клара Цаханасян, момичето, напуснало на 17 години родното си швейцарско градче Гюлен, се връща след 45 години като милиардерка. В западащия, беден Гюлен все още живее бакалинът Ил - нейната първа голяма любов, който някога я е изоставил заради друга, предложила му малка бакалничка и сигурност. Клара Цаханасян се връща и дава на града един милиард, ако някой убие Ил. Както казва тя: "Купувам си справедливост." Това е изкушението. Това е сюжетът. Йонеско го е намирал за изключителен. Според теоретичната теза на Дюренмат за възможно най-лошия обрат като драматургична, сюжетообразуваща фигура, накрая гюленци жертват Ил срещу милиарда на Дамата.
Сред огромното разнообразие от интерпретации на тази пиеса, една е особено доминираща: голямата (класическа в модерната западноевропейска литература и драма от Балзак насам) тема за властта на парите и злото. Ненадминат и до днес майстор в изграждането на заплетени лабиринти от отношения между хората, на постепенното проявяване на неочаквани техни страни в различни ситуации, когато я поставя през 1963, Леон Даниел не фокусира своя интерес върху тази тема. Ако се съди по оставените свидетелства, той поставя Дюренматовата драма, изследвайки технологията на социалната манипулация, питайки какво може да накара хората в една общност да приемат убийството за справедливо? След 40 години той се връща към тази пиеса. И отново не се е поддал на изкушението да я интерпретира еднозначно чрез безспорно актуалната тема за властта на парите.
Трудно е да се каже, че в новата си версия "Дамата" като театрален език носи силна актуалност, многозначни внушения, динамика на отношенията, подобни на онези, които описват съвременниците му в разказите и текстовете си за прочутата "Дама" на 60-те. Леон Даниел я поставя, за да продължи обаче все същото свое изследване (разследване) на субекта и неговите отношения в обществото, интересувайки се с все същото любопитство какви са (етичните) опори на човека в модерния свят? Какво се е променило?
Гюленските дриплювци и бедността са доминиращ образ в спектакъла. Началните сцени с опърпаните гюленци, очакващи с надежда за спасение Клара Цаханасян, носят запазената марка на Леон Даниел в майсторството му да структурира пластове от отношения с "един замах на четката", да създава изумителен характерологичен спектър от човешки типове и междуличностностно общуване, които задават целия сетнешен, по-далечен хоризонт на сценичното действие. Това умение да се отвори, да се зададе контекстът на режисьорското "разследване" по-нататък още в структурата на първата сцена и динамиката на общуването е привилегия на Майстора Даниел.
След идването на Дамата, обаче, спектакълът продължава със скоростта на влаковете, които спират в Гюлен: бавно натрупва гледните точки към казуса, бавно и плавно представя и напластява промените в поведението на смачканите в началото дриплювци. Дамата е като Каменния гост - неизменна. Рени Врангова твърде кресливо подчертава нейната обидена непреклонност и играта й на моменти напомня скованата франкенщайнова конструкция на сглобената от протези милиардерка. Трансформациите в психологията и поведението на гюленците интересуват режисьора. Ил (Валентин Ганев) от самоуверен и фамилиарен бакалин се превръща в самоосъзнаващ и несъпротивяващ се жертвен агнец, а съгражданите му постепенно въплътяват собствените си представи за богатство и благополучие. Пластичността на психологическата "картина от типове" и разнообразието в лицата на Гюлен е истинска заслуга на актьорите, сред които можем да отделим Марин Янев (Пасторът), Валентин Танев (Кметът), Наум Шопов (Учителят), Валери Йорданов (Кюн) или Емануела Шкодрева (Репортерката), макар и всеки от останалите да е на мястото си.
Режисьорът видимо настоява показаната ситуация да се възприема като "игрова", като малко вехт театър с перуки и костюми, с изтъркани брехтови табели за забавното изкуство и сериозния живот. Този (автоироничен) жест категорично изрича сантименталната му убеденост, че театърът (ще) има тежест, ако, въпреки всичко, старомодно напомня, че работата му е да разследва и показва как се котират и днес човешките взаимоотношения, каква е цената, която плащаме за спада и покачването на индекса в надеждите ни за промяна? В този смисъл "Старата дама" е силно сантиментално представление.
Най-добрият спектакъл на Народния театър за този сезон - ЛеонДаниеловата "Дама" - се завръща с подобаваща на милиард(н)ите й интерпретации тежест.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Посещението на старата дама от Фридрих Дюренмат. Режисьор Леон Даниел. Сценография и костюми Невена Белева и Виктор Андреев. Участват Рени Врангова, Валентин Ганев, Валентин Танев, Марин Янев, Наум Шопов, Васил Ряхов, Йосиф Шамли, Валери Йорданов, Стоян Пепеланов, Теодор Елмазов, Мария Сапунджиева, Милена Атанасова, Мариус Донкин, Христо Чешмеджиев, Свежен Младенов, Филип Аврамов, Пламен Пеев, Красимир Недев, Божидар Минков, Захари Бахаров, Кирил Кавадарков, Емануела Шкодрева, Захари Бахаров и др. Народен театър "Ив.Вазов". Премиера 30 април 2004.