За Китай като античудо

Както обикновено става, събитията от Тянанмън лесно бяха забравени, но пък охотно се заговори за китайското икономическо чудо, за някакъв реформиран комунизъм и Китай започна да се дава едва ли не за пример на бързоразвиваща се страна. Затова и ще си позволя да посъветвам всички, които вярват в чудото Китай, да прочетат "Дневникът на Ма Ян" - една книга, която бързо развенчава вярата в реформирания комунизъм и събужда асоциации по-скоро с живота в бившия Съветски съюз, отколкото с която и да е модерна страна. Вярно, и в разказа на Ма Ян става дума за Пекин и Шанхай като за места на променения живот, на лъскавите витрини и реклами, но това е само щрих към злокобния образ на Китай, който се състои предимно от огромни парчета сивота и мизерия.
Дневникът на Ма Ян прилича на дневниците, с които изобилства тоталитарната съветска литература, дневниците на деца, които разказват за своите преживявания по време на блокадата, да кажем, и които се съсредоточават върху непосилното чувство на глад, но винаги придружено с патоса за необходимостта да се преживява всичко в името на родината, партията и бъдещето... Писанието на Ма Ян не е лишено от подобни идеологеми - в него няма въпроси защо Ма Ян и родителите й са принудени да живеят такъв окаян живот, няма мисъл за това колко по-различна е съдбата на децата в други части на света, няма обвинения, не се подлага под съмнение идеята, че образованието в Китай обслужва официалната идеология и се стреми да произвежда добри комунистически граждани. Само от време на време се прокрадва екзистенциалното питане на какво се дължи нещастието - на разгневеното небе или на отредената ни съдба и се разсъждава за справедливостта и несправедливостта, за предопределението и способността да му се противостои.
В този смисъл може би най-ценното в дневника на Ма Ян е заявената индивидуална воля, желанието да се успее, да се промени съдбата. Неслучайно момичето толкова залага на учението, в което вижда единствен начин да се измъкне от мизерията и да си извоюва по-смислен и добър живот. Ма Ян знае, че образованието е нужно за всичко, включително, за да просиш или за да стигнеш до тоалетната и затова тя с цената на всичко се опитва да остане в училище и разчита единствено на себе си. Като рефрен в книгата минава изречението "На всяка цена трябва да стигна до приемния изпит в университета, да си намеря работа, за да може мама да се храни и да живее щастливо". В това отношение "Дневникът на Ма Ян" е малко като възпитателните романи от епохата на Просвещението с ключовата вяра, че само познанието е начин да се промени както собствената съдба, така и обществото. Друг въпрос е, че образователната система, която разкрива книгата, е макаренковска, при нея неученето се наказва с бой и се вярва, че успехът в учението минава през страданието.
Но тъй като все пак става дума за дневник, който в голямата си част е писан за себе си, и тъй като става дума за писане на дете, идеологемите са по-слаби и дават шанс на автентичния и разтърсващ разказ. Този разказ представя Китай като една изостанала страна с отложен живот на цели поколения, в която предразсъдъците са неимоверно силни, в която хората в началото на ХХI век нямат елементарни удобства и придобивки, нямат канализация, не познават телекомуникациите, тънат в бедност, работят непосилно, не могат да си позволят лечение, не могат да позволят на децата си да се изучат и така ги лишават от бъдеще.
Автентичността на писанието се носи не само от жанра на дневника, но и от многото справки и исторически бележки, както и от предговора и приложенията, направени от Пиер Аски, които се явяват някакъв тип свидетелства и накратко изговарят историята на Ма Ян и перспективите, открили се пред нея благодарение на придобитата публичност. Защото историята на Ма Ян е история с щастлив край, но този щастлив край не идва, защото момичето е разчитало на себе си, защото се е учило добре и пр., и пр., той идва, защото до френския вестник "Либерасион" достига историята й и читатели на вестника осигуряват стипендии за няколко китайски деца. Факт, който достатъчно красноречиво показва, че няма китайско чудо, че шансът не е в "самобитността", а в отварянето и приемането на западните ценности, колкото и европоцентрично да звучи подобно изказване.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Дневникът на Ма Ян. Животът на една китайска ученичка. Представен от Пиер Аски. Превод от френски Румяна Гецова, ИК Колибри, С., 2004