Балчик в румънската живопис
Между 1 ноември м.г. и 31 март т.г. в Художествената галерия в Констанца, Румъния, бе показана изложбата "Балчик в румънското живописно изкуство между двете световни войни", в която бяха представени 375 живописни платна и над 100 архивни фотографии.
Д-р Дойна Пауляну, директор на галерията и доктор на изкуствоведските науки, бе любезна да отговори на някои въпроси.


- Можем ли да определим изложбата като уникална?
- Да, защото това е първата ретроспектива за Балчик в румънското изобразително изкуство. Нашите художници между двете световни войни дойдоха в Балчик (тогава най-южната точка на румънската граница) и със страст, любов и увлечение рисуваха този уникален град. Те изпитваха възбуждащ интерес към оригиналния релеф, морето, варовиковите скали, към своеобразната светлина, превърнала се в индивидуалност за всяка картина. Румънските художници откриха и пресъздадоха и изразителната ориенталска екзотика на турците и татарите с техните неповторими костюми; те усещаха своята връзка със средиземноморието чрез културите и цивилизациите, оставили следи в земята на града от времето, когато Балчик се е казвал Круни, а по-късно - Дионисополис.
- Как се яви идеята за тази изложба?
- Ще тръгна по-отдалеч.
През 1937 в Балчик се откри Музей с две секции - едната за Художествена галерия (за различни произведения на изкуството, дарение на Музея), другата археологическа (в нея се съхраняват исторически експонати, също дарения, открити при строителството на къщи - според тогавашните закони на художниците е била предоставяна земя за строеж на къщи за отдих и творчество).
През 1940 настъпиха промени: България си възвърна тези територии, вкл. Балчик, а всички произведения на изкуството отпътуваха с кораб към Констанца. Чрез възстановяването на галерийното имущество ние искахме да изразим отношението си към този период от историята на Румъния, но и любовта на художниците към този град.

- Кои автори са включени в изложбата?
- Включени са всички румънски художници, защото действително всички те бяха изпълнени с възторг и възхищение от това изключително живописно място. Една група рисуваше още от 1913: Йосеф Иза, Георги Петрашку, Александру Сат, Иполит Стръмбулеску. И те, и тези, чиито имена не споменавам, защото са много, чувстваха Балчик като град на сърцето. Липсват само имената на българските художници. В документацията, която събрах и съхраних, срещнах единствено името на художника Урумов от Каварна, но не притежаваме негови картини. Днес мога да кажа, че художествените галерии в Балчик и Констанца имат основания да си помагат и да поддържат добри взаимоотношения. Зная, че в една от залите на галерията в Балчик е подредена постоянна експозиция на румънски художници; зная, че те са живели в приятелство и с български художници.
- Колко картини намират място в изложбата?
- На двата етажа на Художествената галерия в Констанца са разположени 375 картини. Можеха да бъдат събрани и повече! Те са от архивите на художествените галерии в цяла Румъния - Тулча, Бакъу, Брашов, Тимишоара, Търгу-Муреш, Сибиу, Лаши, Букурещ... Не подминавам и нашия собствен архив. Поради изключителния интерес към изложбата срокът на експонация беше удължен чак до 31 март т.г. Съвсем естествено и непринудено тя стана "събитие на деня" за всички печатни и електронни медии. С нескрита радост мога да споделя, че на 25 март т.г. в Букурещ точно за балчишката изложба на Художествената галерия в Констанца бе връчена Националната награда за култура за 2003.
Важно е да допълня, че изложбата представя по-скоро историята на културата (далеч от политически и исторически намеци), че нашите приятели от България трябва да се радват, че това красиво място от тяхната страна е привлякло толкова художници. Всъщност изложбата е школа по рисуване на Черно море.

- Имате ли намерение изложбата да гостува в България?
- Не само би било голямо удоволствие, но и съм убедена, че изложбата трябва да бъде показана у вас. Най-големият проблем е покриването на застраховките на всяка отделна картина, пък и цялата експозиция е много голяма и за нея е необходимо значително пространство, каквото Художествената галерия в Балчик не може да предложи като здание. Затова там може да се представи само част от уникалната изложба. Надявам се хората от Балчик да я разгледат с удивление. Надявам се да са любопитни как румънските художници са пресъздавали града им, защото за тях и до днес между старите балчиклии се носят легенди... При проявен интерес изложбата би могла да бъде показана и в София.

Разговаря Керанка Далакманска