Съюзът на българските журналисти чества 160-годишнината на българската журналистика и 110-годишнината от началото на организирано журналистическо движение у нас с две издания.
"Вестник на вестниците" - ново издание на излизалия в продължение на години (1916 - 1946) лист на журналистическата колегия. В него - обикновено по празниците - журналистите са се обръщали към себе си и са разнищвали и са се забавлявали със собствената си професия.
"Между три века. Съдби, илюзии и свидетелства за чудото, наречено журналистика" е с характер на юбилеен сборник - томче статии за миналото на българския печат в столицата и провинцията, спомени, текстове на известни пера.
СБЖ трябва, разбира се, да бъде поздравен за инициативата. Разбира се, трябва да се използват поводите и журналистиката да се оглежда, да говори за себе си. Но юбилейното говорене, което надделява в изданията, носи в себе си едно сладникаво самовъздигане, едно - по възрожденски- патетично възвеличаване на професията.
Надявам се, в следващите издания това да бъде избягнато.
Изкушенията, ние журналистите, да се самоотведем встрани от другите като едно особено, по-компетентно и насочващо общественото колективно тяло, са съществували винаги. И винаги са водили до надценявания и до изкривявания в професията.

Христо Буцев