Между полумесеца
и петолъчката

Книгата на Михаил Груев е съвсем навременна. Тя изразява ясната тенденция научното дирене да се обръща все по-често към "другите" сред нас и сполучливо съчетава методологически историческия подход с историческата антропология.
Отношението власт - етноконфесионални групи поставя въпроса за границите на различието, които държавата в определени моменти смята за приемливи или като заплаха. Без да политизира, авторът посвещава изследването си на една по своята същност политическа тема - въпроса за отношенията между властта и българите мюсюлмани в един повратен период от най-новата ни история (от 1944 до 1959 г.). Хронологичните рамки на изследването са добре обосновани, тъй като обхващат преходния етап от политическата промяна на 9 септември до кооперирането в земеделието и новото административно деление на страната.
Така зададените времеви параметри обективно отразяват съществените промени, настъпили във взаимоотношенията държава - българи мюсюлмани, и позволяват разграничаването на два периода. Проучването показва, че в първите години управлението на Отечествения фронт се опитва да спечели подкрепата на българите мюсюлмани, като връща турско-арабските им имена и правото да носят традиционното си облекло. С изграждането на тоталитарния режим обаче се засилва намесата на държавата в личния живот на хората. От 1949 г. се организират изселвания на крайгранично "неблагонадеждно" население във вътрешността на страната. Започва борба срещу мюсюлманските традиции: организират се кампании срещу религиозните празници, забранява се носенето на традиционно облекло, за да се стигне до т.нар. "културна революция". Това е пътят към "възродителния процес", провеждан сред българите мюсюлмани от 1970 г.
Терминът всъщност е въведен по-късно, за да обозначи смяната на имената на турците, но реално мюсюлманите в България преминават през няколко "възродителни процеси", организирани от различни правителства в последното столетие. "Изкушенията" на властта да променя идентичността и нейните маркери на различни групи население е един от основните въпроси, които поставя монографията на Михаил Груев.
В книгата българите мюсюлмани основателно са разгледани не само като обект, но и като субект на политиката. Отразено е тяхното противодействие на натиска, изразяващо се в бягства зад граница, желание за емиграция, формиране на нелегални групи, деклариране на турска идентичност. Представяйки обективно фактите, авторът очертава сложния и противоречив път на развитие на официалната държавна политика към българите мюсюлмани, която довежда до затвърждаване на чувството им на несигурност и на недоверие към властта.
Изследването на Михаил Груев допринася за налагането не само сред специалистите, но и сред широката общественост на по-сполучливото от научна гледна точка название "българи мюсюлмани". Вариативността при номинацията и самоназоваването сама по себе си поставя проблема за колебливата идентичност при част от населението, както и за неяснотата сред управляващите по този въпрос. Различните наименования са белег за комплексите и политизацията в общественото пространство по отношение на българите мюсюлмани.
Книгата е написана, както споделя самият автор, "с разбиране и симпатия" - една необходима и естествена тенденция в историографията от последните години.
Авторът сполучливо отразява дуалистичния характер на предприетите от държавата мерки, тълкувани доскоро еднозначно като положителни. Така например стремежът на властта да подобри нивото на образование сред българите мюсюлмани е приет със съпротива от тях, особено що се отнася до образованието на момичетата. Сходна е ситуацията и със създаването на местна интелигенция, която често се припокрива с местната номенклатура. Михаил Груев дава нова интерпретация на стопанската политика на управляващите, която обслужва конкретни икономически интереси на държавата, но обективно води до икономическо развитие на региона и до повишаване на жизнения стандарт на населението. Според автора положителният ефект от тези често насилствено наложени начинания е видим след години, когато българите мюсюлмани се изравняват в образователно и битово ниво с останалата част на обществото, а жената променя своята позиция в семейството и в социума. Обстойно и аналитично са проследени промените, които настъпват в облеклото, в структурата на рода и семейството, в семейните и календарни празници. Тези промени са разгледани в контекста на общия за страната процес на модернизация, който е форсиран от страна на държавата и среща отпор от мюсюлманската традиция.
Михаил Груев прави важния и документално аргументиран извод за насилствения характер на модернизацията на българомюсюлманската общност. В резултат на това част от промените се оказват нетрайни и биват пометени, когато забраните отпадат. Люшканията от полумесеца към петолъчката, а в последните петнадесет години от петолъчката към полумесеца очертават противоречивото развитие на българите мюсюлмани, техните лутания в търсенето на своя идентичност.

Евгения Троева-Григорова





Михаил Груев. Между петолъчката и полумесеца. Българите мюсюлмани и политическият режим (1944-1959).
ИК Кота. София, 2003 г.