Отворено писмо до господин Николай Петев,
председател на Съюза на българските писатели,
пл "Славейков" 2, вх.А, София 1000

Господин Петев,
Все не мога да вляза в телефонна връзка с Вас и затова, без каквито и да било уговорки, настоявам писмено на всяка цена да ме заличите от списъка на членовете на СБП, където без да сте ме уведомили, сте ме включили.
Членувах в СБП от есента на 1946 до есента на 1991 и го напуснах завинаги, както 2 години преди това напуснах и партийната група на писателите. Това изискваше чувството ми за независимост. След 1990 при нов избор беше възстановено членството ми в българския ПЕН-център, доколкото по онова време се бе освободил от конюнктурната си връзка със СБП, а там през изминалите 46 години изпълняваше всъщност ролята на посредник на Съюза на съветските писатели пред света, защитник на най-порочната му политика срещу творци като Синявски, Даниел, Некрасов, Солженицин, Бродски и др.
След Богомил Нонев бях избрана за председателка на българския център и взех участие в два конгреса на Международната организация ПЕН във Виена и в Барселона. Правила съм неколкократно критични изказвания за СБП и "неговия ПЕН". Напуснах и него, когато преди няколко години съставът на ръководството се промени и в противоречие с международния правилник за пълна самостоятелност, го върна отново към старата казионна същност, при това с председател бивш партиен секретар.
От 90-те години вече не съм членка на никоя партия, организация или сдружение.
Смятам за редно да се огласи настоятелното ми искане и затова настоявам да поместите отвореното ми писмо в "Словото днес", а аз ще го предам още в "Култура" и където намеря за добре.

София, 12 май 2004


С поздрав: Невена Стефанова