Светът на ранния Пипков

Една изящна естетска програма бе подредена в камерния концерт в рамките на Салона на изкуствата на НДК, посветен на 100-годишнината на класическия ни майстор Любомир Пипков. Самата идея да се съберат в пространството Мадагаскарските песни (1926) от Морис Равел с Четирите народни песни (1929) на Пипков (написани за един и същи състав), както и да се припомнят "типичните звуци" за Франция по времето на съвсем младия Пипков, инспирирали естетически импулси в творчеството му от 20-те и 30-те години, сякаш "провидя" някои най-същностни черти от музикалната култура и спецификата на съвременния творец. "Пипков е съвсем модерен", възкликна пианистката Стела Димитрова-Майсторова, след забележителното претворяване на неговото Клавирно трио (1930), в което освен нея участваха цигуларката Верка Стефанова и виолончелистката Георгита Николова. Трите дами мислеха триото (както и другите, впрочем, произведения) не толкова в контекста на мелодико-ритмичните особености на творбата, колкото в дълбинността на тембровите ядра, с които Майстора поставя "условията" за ракурсите в пиесата. Триото като че ли прозвуча за първи път! Така различни бяха посланията, разчетени от ансамбъла. Като откритие за публиката прозвуча и цикълът от Четири народни песни, в които към тембрите на пианото и виолончелото се добавят тези на женския глас - Кристина Горанчева (сопран) и флейтата - Мила Павлова. Изключително опитна певица в сферата на тишината, тембъра, сонорното многообразие, както и музикант с много чувствителен слух, Горанчева сякаш "работеше" импровизационно с различните тембри в ансамбъла. "Слънчице", "Колко са, мамо", "Разплакала се вдовица", "До три пушки пукнале" - четири български заглавия, а музиката "плуваше" в пластовете на многобагрието и рядка "безсловесност", която натоварва мига с много смисли. Творба на 25-годишен композитор!
Френската част от програмата прозвуча различно; виолончеловата соната на Дебюси търпи и по-нюансирана визия: в този смисъл много по-интересни, изпълнени с фантазия открития по отношение на импресионистичното в звука имаше в Пипковите опуси. Трите "Мадагаскарски песни" на Равел дойдоха действително съвсем на място и то след песните на Пипков; дойдоха, за да демонстрират доколко самостойно младият българин влага своите идеи в една темброва конфигурация, която го привлича.
Концертът завърши с Клавирния квартет (1938) с участието на виолиста Огнян Константинов - интерпретация, в която графичността потърси своите права; една визия, която бе изцяло в контекста на съвременни практики в изпълнителството.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо