СЕМ срещу регулацията

Съветът за електронни медии избира за генерален директор на Българската национална телевизия проф. инж. Емил Владков, служители от синдикат "Техника" организират подписка срещу евентуалното негово избиране, това обаче не е отчетено и на "Сан Стефано" 29 тръгват протести. За новия шеф против него са "шепа хора", всички медии обаче акцентират върху факта, че той е на цели 75 години (да е жив и здрав!) В един вестник дори се появи мнение на лекар-експерт: "След 70 мозъкът е муден, паметта - слаба". Внушението е недвусмислено: избраният за шеф на БНТ не става, ако и - както шушне мълвата, да е може би единственият човек на тази възраст, който все още кара велосипед. СЕМ отново пося вятър...
Наистина е озадачаващо как регулаторният орган напоследък взема все решения, бременни с бури. В дейността му това не е някакво изключение, напротив - по-скоро е правило. Както правило беше такива непопулярни и странни решения да взема и неговият предшественик - Националния съвет за радио и телевизия. Не зная кой и как подсказва на надзорниците за кого и какво да гласуват, но е неоспорима констатацията, че вотът им все е в разрез с настояванията на здравия разум и - най-вече - с желанията на работещите в националната телевизия. Така беше и преди, така е и сега: неслучайно отвсякъде валят предупреждения и сравнения, че днес може да се случи същото, което се случи, след като НСРТ номинира Иван Бориславов за директор на Българското национално радио. Поне днешните регулатори да бяха мотивирали някак избора си - не би; ни дума, ни вопъл, ни стон.
Няма никакво съмнение, регулацията е необходимост и колкото повече се приближаваме към Европа, толкова по-необходима ще става. Проблемът обаче е, че точно призваните да показват и доказват нейната необходимост с нещата, които вършат, правят обратното - тотално я дискредитират. И ако това не е парадокс: НСРТ работеше против НСРТ, СЕМ работи contra СЕМ, въобще регулаторният орган - срещу регулацията. Тоест, ако има някой виновен за това, че поредната криза в обществените електронни медии чука на вратата, че отново нуждата от нов медиен закон е на дневен ред, него не бива да го търсим сред политиците, а в регулаторния орган като колективен орган и като отделни членове. Защо никой от СЕМ не се изправи пред журналистите, за да обясни например следното: "Предстои затваряне на главата "Медии и комуникации" с Европейския съюз, според която едно от главните изисквания ще е цифровизацията на БНТ, а проф. инж. Владков е изключително подходящ във връзка с това като директор на телевизията, тъй като той е човекът, който навремето прокара в страната системата СЕКАМ. Целта е да използваме неговите опит и познания".
Не е въпросът само в това, че надзорниците прокарват различни партийни и корпоративни интереси в уж, божем, обществените електронни медии, въпросът е, че днешните преминаха всякакви граници; затова никой не ги взема вече насериозно. Че как да бъде иначе, след като поне на 3-ма от тях може да се лепне нашумялото напоследък понятие "сблъсък на интереси"!? Искаш да регулираш медиите, а не можеш да регулираш себе си съобразно изискванията на общественото благоприличие и нравствените норми? Не може да стане, няма как да стане, забрави: човек не може да бъде чист в решенията си, когато не е на чисто със себе си. Ще бъде марионетка, маша, пионка, пък дори и да не е, другите ще го мислят за такъв; на каквото си постелеш, на това ще легнеш. СЕМ си постла на твърдо, затова и го убива. Да се надяваме само, че с тия си постилания няма да убие докрай идеята за обществена регулация на електронните медии в България.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин