Един век баба
"Баба - Един век българска история 1902-2002" е заглавието на изложба, която представя фотографиите на една книга. Младата фотографка Веселина Николаева, автор на проекта, е разгърнала своето произведение пред зрителите в галерия "СИБанк". Тази книга обаче говори не толкова с текст, колкото с образи. Това е необичайна форма на обяснение в любов, което разкрива на пръв поглед тривиалната история на една прабаба. Не съвсем обикновена я прави фактът, че бабата (Йорданка Каменова), родена през 1902 г. в село Копиловци, Северозападна България, е преживяла повече от един век история. Както Веселина Николаева пише в началото на книгата: "Тя е видяла, почувствала и изживяла някои от най-важните промени в България през ХХ век. Родила е децата си някъде сред полето, преживяла е няколко войни, построила е дом, била е майка, след това баба, а после и прабаба. Тя не е революционерка, нито е била част от пролетариата и не е приветствала демокрацията. Била е майка през целия си живот."
Книгата "Баба" е едновременно много лична, но и общовалидна - със сигурност съществуват хиляди подобни съдби. Но проследяването на тривиалността на случката, на обичайни обстоятелства и събития затрогва с нежния си сантиментализъм. Заравянето в миналото, в малкия личен свят на една жена, дала началото на три (до момента) поколения, покорява именно с обикновеността си. Сред достойнствата на книгата е и това, че съпоставя важни моменти от една фамилна история с ключови събития от общобългарската история. Фактът, че е издадена на английски с холандска подкрепа разширява нейното значение като писмено свидетелство за историята ни.
От художествена гледна точка тази книга-албум е минималистично-концептуален израз на творческия възглед на Веселина Николаева. В последните дни на прабаба си тя се опитва да разкрие нейната душа, която вече не може да следва мечтите и мъдростта, натрупана през 100-годишния й живот, просто защото е станала затворник на собственото си тяло. Фотографиите показват детайли от нейния малък свят, съществуващ между стените на дом за възрастни хора. "Тази книга - пише Веселина Николаева - е за спомените и за миналото, което прониква в настоящето. Тя е документ за малката история като част от голямата. Тя е любовното ми писмо до моята прабаба."
Веселина Николаева е завършила фотография в Академията по изкуства в Утрехт, Холандия. Носителка е на Голямата награда за дебют (едногодишна стипендия) на Фонда за изобразителни изкуства - Амстердам. Живее "между" България и Холандия.

Светла Петкова