Хляб и трюфели
Оттатък проявите на почит и демонстрациите на добро познаване, за едновековния му празник "Култура" предпочита да се върне към словесния сюрреализъм на Дали. В тирадата, почерпана от едно от неговите последни интервюта ("Ел Паис", февруари 1985 г.), изнемощелият Салвадор ("Спасител"), с клюмнал мустак и старчески петна по кокалестите ръце, смесва френски с каталански и испански; и теми с тремори, докато раздава присъдите си на стар микстификатор ("в алхимичния смисъл на думата" - не на "шарлатанин", а именно на "онзи, който смесва, прави хибриди").

Продължавам да вярвам в основите на параноично-критичния метод, който на времето обясних в Сорбоната и който дори маоистите аплодираха... Обичам нощта, това е времето, в което виждам най-много неща в себе си... Ако заговоря за Гала, не бих могъл и дума да кажа за другиго, защото любовта ми към нея е несравнима, по-силна с всеки ден... Съвременното изкуство е бедствено. Както казваше Пикасо за своите творби, "ici je ne fais que des cheques sans provisions", "това, дето правя тук, са чекове без покритие". С Тапиес се запознах преди много години, когато бях млад. Помогнах му в Съединените щати. И Миро, поне в началото, беше много мил. Имаше интуиция. Обаче после ми се разсърди. Излагахме заедно в една галерия в Ню Йорк. Моята част беше пълна с народ, неговата - пуста. То картините му като ги погледнеш отдалеч, и ти стига, всички са еднакви... На мен са ми любопитни Умберто Бочони, Де Кунинг и американските хиперреалисти, които са толкова добри именно защото не са американци, а с холандски произход. Де Кунинг е гигант, като Родоския колос. Фигурите, които рисува и не му се разбира жени ли са или пейзажи, в същината си са геологически катаклизми... Артистите са като трюфелите, има места, където се въдят, и други, където не. Личи си по белите мушички, които кръжат в местата с трюфели и насочват кучетата-търсачи. Франция, например, никога не е имала добри художници... "Отплуването за остров Китера" не е зле, прилича на анимационно филмче... Но пък англичаните си нямат дори Вато, съвсем нищо си нямат. Техните прерафаелити са литературни илюстратори. А Русия... Русия е друга работа. Толкова велика, толкова необятна, с толкова писатели и музиканти, и нито един художник. Тези хора са слепи като снежна пряспа. Ужким защото ги карали да се изразяват през социалистическия реализъм и прочие... Глупости, с исторически теми могат чудеса да се правят, вземете "Предаването на ключовете на Бреда" [от Веласкес] например. Казвам ви, то е като трюфелите... Какво значат всички тези хлябове по фасадата на кулата Галатея? Това е една моя много стара идея, като Къщата с Мидите в Саламанка и Палацо дей Диаманти... Хлябът е личният ми символ, служи за кретенизиране на хората... Веднъж, на една изложба на сюрреалисти, представих хипнагогически часовник, направен изцяло от хляб. Обаче кучето на Пикасо го изяде... Свободата е безредие, а инквизицията - ред.
Скъпоценните камъни, със своите свободни и капризни форми, всъщност са последните агонизиращи викове на една колоидна система между две варовикови. Писък на агония... Дали защитавам Инквизицията? Колкото повече цензура, толкова повече чувственост, както в случая с Мантеня. Какво щеше да бъде Франция без Луи ХIV и без Версай? Зелева градина.


Салвадор Дали