Вяра и принадлежност
Дали познавам непренебрежима маса самодостатъчни и самодоволни хора, за да мога да градя за себе си сигурен образ на атеиста? Надали.
Но дали (само)разпознаваните атеисти не са предимно хора, чиято вяра е без твърдо уточнена конфесионална принадлежност?..
Звено между вярата и принадлежността, поощрение да го ковеш здраво е новият брой на сп. "Мирна", посветен на Възкресение Христово.
Защо?
Седмици наред обръщаме внимание на "Страстите Христови". Да, гледах го, да, рукнаха ми сълзите, да, бях премазан (макар от един момент да се чудех защо). Но колкото повече се отдалечавам от филма, толкова повече в спомена ми за него блика чисто и просто насилие. Не и Бог.
Писателка ми сподели, че този филм е убил Словото й. Може би единственото възможно възстановяване след такова покушение е пак в Словото.
А и защо пътят към него да не минава през словото на "Мирна"? Слово благо и бавно, и строго, екстракт от образцови съчинения за великденския цикъл с автори протойерей Александър Шмеман, протойерей Александър Мен, епископ Игнатий (Мидич), митрополит Антоний Сурожки, протойерей Иоан Майендорф, архимандрит Захариас, Христос Янарас, Татяна Шутова и др. Както и пояснения за конкретния смисъл на целия Велик пост...
И друго. Визуално "Мирна" винаги е въодушевявала, но този път словото й уверено и ненатрапчиво плува в меката смес между фотографиите на Владимир Сирийски и ФотоГрупа НАОС и графиките на Владимир Кутрев. Не списание, а албум, който дължим на дизайнера Кутрев и водещата броя Илиана Александрова.
Да, който има колебания за принадлежността на своята вяра, би могъл да ги облекчи чрез новия брой на "Мирна". Какво да говорим за този, който я търси... "Защото мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна." (Иаков 3:17)
Прочее, от филма ми остана единствено магнетичният, енигматичният, смълчаният Йоан; онзи, чието убито слово тепърва има да възкръсва - за да опиянява...

М.Б.