Филхармонията и властта

Миналата седмица Софийската филхармония изнесе два концерта - абонаментен и фестивален. Абонаментният (четвъртък) съдържаше в себе си два исторически сюжета. Единият, който интересува музикантите, бе гостуването на диригента Георги Димитров; напоследък това се случва много рядко. Толкова много рядко, че съм склонна ей сега да посъветвам многоуважавания от мен диригент да влезе в политиката. Нещата там са чудни - особено за хората с т. нар. творчески професии. От една страна, те ползват всички красиви атрибути на властта. От друга - имат абсолютната възможност да продължат в съответното свое изкуство. При безупречния рефлекс за бърз и нееднократен поклон към властимащите на почти всички ръководители на културни институции Георги Димитров не би имал никакъв проблем с по-чести гастроли в София. Столичната публика пък ще има повече възможности да си възстанови критериите с музика, пресъздадена сериозно, всеотдайно, с познания, опит и професионализъм. Петата симфония на Шостакович ни донесе именно това (във втората част на концерта му със Софийската филхармония). Беше катарзисен, дълбок, силен музикантски акт, толкова силен и въздействащ, че, струва ми се, и самите музиканти от оркестъра ще го помнят като нещо рядко в концертната си практика напоследък. Като посвещение на кауза, какъвто би трябвало да бъде всеки техен концерт. В този смисъл контрастът с първата част на концерта бе повече от изразителен, след опита за представяне на Втория клавирен концерт на Дмитрий Кабалевски, което показа другия сюжет - твърде неглижираното клавирно присъствие на Антонина Бонева, която в момента е депутат в Народното събрание. Дамата очевидно си е въобразила, че в биографията й, освен кариерата на политик, трябва да се вместят още няколко артистични факта. Оказа се, че успоредно с тежкия парламентарен опит, Бонева е придобила нездравословен апетит към по-редките за собствената си творческа биография изяви. Пък и то се знае: директорът на филхармонията Явор Димитров на човек от властта не отказва. С тази категория хора той спазва само един от своите морално-поведенчески постулати на ръководител, които цитира навсякъде и които са извадени вероятно от ученическия му лексикон (ако се не лъжа - дързост, добронамереност, достойнство - не е и толкова важно, важен е фактът на съществуването им). С тях той се държи явно само много, дори прекалено добронамерено, но не особено достойно. А дързостта я оставя за други места. И за други хора. Събитието бе наистина историческо по своему; беше направо неудобно да се слуша (Кабалевски - Концерт за пиано N 2). Беше неудобно до разгневяване. Защото човек се уважава, дори и когато не е депутат. И самата концертна вечер придоби съвсем друг характер; повече свързан със злободневните, отколкото с вечните ценности.
Три дни по-късно, в неделя, оркестърът откри Международния фестивал "Софийски музикални седмици". Програмата, заявена от фестивала, и датата на изпълнение се знае от доста месеци - музика от Прокофиев с Класическата симфония и кантатата "Александър Невски". Но Явор Димитров е преценил, че управляваният от него състав ще се справи с тази програма за два дена и половина. При положение, че кантатата не е позната най-малко на половината от оркестъра. Което означава твърде голям риск, който дори и диригент като Васил Казанджиев не може да "покрие". (Директорът седеше и слушаше. Дали е чул нещо, обаче - въпросът остава открит!) Но този път филхармонията е получила пари от фестивала. За един концерт, в който "издънките" от оркестъра бяха прекалено много. Симфонията се оказа невъзможно трудно с бравурността си произведение (особено за цигулките в първата и последната част). А кантатата прозвуча до около 50 процента. Към гениалните оркестрови идеи на Прокофиев и редките звукови картини (Александрина Милчева продължава да вълнува със солото си в "Мъртвото поле"), които могат да те накарат да потръпнеш, добавихме част от въображението си. И спомените си.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо