Авторите като производственици
- Днес е особен ден. Току-що е избран нов генерален директор на БНТ, в Дома на киното тръгва панорама на новото българско кино, а ние ще разговаряме за принципа на "раздаване" на пари за кино в БНТ, която през последните години всъщност е най-мощният производител на филми у нас. На 17 май комисия ще реши кои от представените 150 проекта ще бъдат реализирани. В позицията "игрален филм" се състезават 18 за 1.
- Точно раздаване е думата. Никой от колегите не може да разбере, че тези работи не се регламентират със закони, защото в неустроена държава като България т.нар. правилници след това стават подзаконови актове, които са над закона. В ЗТР кинопроизводството е споменато само в чл. 71, т. 2: "Българската национална телевизия отделя за българско филмово телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд "Радио и телевизия". Да приемем, че няма фонд "Радио и телевизия", защото той не съществува; остават обаче 49 млн. лв. държавна субсидия, от които трябва да се раздадат 4,9 млн. за кино. Всички се радвахме, когато този процент беше утвърден, защото сумата, така или иначе, се увеличава. Тази година по-малко, догодина - повечко. Това са пари без ДДС. Ако ги закръглим на 5 млн., сложи и още 1 млн. ДДС, които отиват също в това производство.
- Доста прилична сума.
- Обаче срещу този мъничък член излиза Правилник за реда и условията на финансиране на проекти в областта на българското филмово телевизионно творчество от цели 38 страници. На всичкото отгоре те могат да бъдат непрестанно променяни. Ето, аз съм си отбелязал. Виж чл. 10 от този правилник, който казва: "Когато БНТ изпитва остра програмна необходимост от даден тип филмово телевизионно произведение и с оглед на обстоятелствата не е възможно обявяване на конкурсна сесия, генералният директор по изключение може да възложи производството на такъв филмов проект, като размерът на финансирането се определя от него и управителния съвет". Това обезсмисля конкурсното начало. Направо ни връщат към Сталин и неговата фраза "На нас ни трябва един филм, но да е хубав".
- Така нареченото "малокартиние".
- Именно! Каква е логиката? Кой я определя? Изведнъж хората, които действително работят творчески, се превръщат в някакви бутафорници. Защото изведнъж УС решава, че трябва да се направи филм за 80-годишнината от освещаването на храм-паметник "Св. Александър Невски". Сигурен съм, че има колеги, предложили сериозни проекти, но аз, като бивш директор на Народния театър, питам, а защо не се направи филм за неговата 100-годишнина? Или да вземем позицията "документален филм по случай 90-годишнината на ФК "Левски". Срещнах приятел, който по този повод попита: "А за "Беласица" кога ще правят? Вярно, не сме на 90, но скоро ще станем на 20 - пак е кръгла годишнина!". Изведнъж се оказва, че отредените за кино средства, на които всеки от нас се е зарадвал по принцип, отиват за други работи. Още когато се зароди благородната идея за разпределението и позициите бяха 1-2 игрални филма, детски и т.н., изведнъж Центърът за филмопроизводство започна да прави клипове на български групи. Какво общо има това с филмопроизводството, ей богу, не мога да разбера.
- Но това е наредено от генералния директор или УС.
- Да, разбира се, те решават, че това им е необходимо. А и извън тази необходимост, която се обявява, може да има и друга остра необходимост. Що се отнася до Центъра, там работят добронамерени, добросъвестни колеги, обаче подчинени.
- Такава "остра програмна необходимост" е сред игралните позиции да има "Новогодишна програма" например.
- Такова нещо за първи път се появява и се чудя как никой от колегията не реагира. В продължение на 45 години БНТ си прави новогодишните програми. Изведнъж се решава, че за тазгодишната новогодишна програма трябва да бъдат източени средства от клетото кино! Все едно цял живот да си строил язовири с пари за язовири и изведнъж решаваш да построиш язовир с парите, определени за летища. Не е прилично някак.
- Ами филмите за четиримата бележити българи в документалния раздел?
- По принцип е добре, но кой ще определи кой е по-бележит и кой - не? С цялата тази работа ни поставят нас, кинаджиите, в положение на луксозни просяци, т.е. всеки се мъчи да заеме място пред "Шератън", а не в квартал "Хаджи Димитър".
- В БНТ, незнайно защо, нямаше сесия близо година и половина, сега проектите са набъбнали неимоверно...
- ... и се стига до настройване на хората един срещу друг. Да вземем например позицията "1 игрален филм", където кандидатстваме със сценариста Боян Биолчев. Неслучайно говорим преди сесията, защото мен ме занимава принципът, а не дали проектът ми ще бъде одобрен. Ако мина аз, всички колеги ще се настроят срещу мен. Ако съм извън борда, си казвам: "Абе, бива ли да дадат на тоя, а не на мен"? Защото пазарът е с една сергия. И тя се държи от един човек. Поне да бяха двама-трима. Ако това не е монополно поведение спрямо киното, здраве му кажи. Все се сещам какво ми каза мой приятел юрист: "Масларе, да знаеш, че подзаконовите актове и разпоредби са по-важни от конституцията". Те в случая обезсмислят поведението на човека в изкуството, неговия избор. Представи си някой талантлив човек, който си казва: "Къде ще ходя да се състезавам, като всичко е ясно?".
- Не е никак лошо да има състезание, много си е демократично дори.
- Разбира се, но в този му вид се настройваш на вълната "всичко е ясно". Независимо от решенията на комисията, последната дума е пак на УС - той може да спре филм на всякакъв етап, както и може да пусне друг. Тоест защо да се борим за смяната на министъра на културата, като е ясно, че той ще остане. И не само ще остане, ами и ни показват, че нашето пискане няма никакво значение. Аз самият съзнавам, че няма да има голяма полза и от моето говорене сега - е, няма да е този правилник, ще е малко по-фризиран, но така или иначе, за него носителите на авторски права (режисьор, сценарист и оператор) са почти елиминирани. Явява се фигурата на т.нар. "изпълнителен продуцент", който и един лев може да няма, но по правилника сключва договор от името и за сметка на БНТ. Тогава за какво да бъда режисьор? По-добре да стана продуцент, да взема парата в мен, да ги направя луди ония трима автори...
- Има и друг абсурд - правилникът е за творчество, а вътре не става дума за такова нещо.
- Има си хас! Говори се за бюджети, календарни планове, за договори... Имам 30 години стаж в киното, но за първи път миналата година не ме повикаха да присъствам на художествения съвет на филма ми "Не се надвесвай навън". Преди 1989 са ме викали поне да ме изругаят. А сега дори не те и викат! Цялата тази работа прилича на онзи хубав руски виц: "Абе разбирам, че трябва да си сваля гащите, разбирам, че трябва да направят нещо с мен, ама що да казвам "мерси" - това не мога да разбера". Занимава ме и въпросът защо критерият за филмово творчество (игрално, документално и анимационно) в БНТ е УС, а не например "Филмаутор"?
- Дефинициите за видовете кино могат да се прочетат във всяка филмова енциклопедия, но по фестивали, особено на "Златния ритон", често се главоблъскаме над въпроса по какъв принцип в БНТ се определя кое е програма и кое - филм.
- Например скоро правих едни серии и някои от тях са по-лоши, отколкото "НЛО". Признавам си. Тогава защо онова е програма, а моето - филм?
- И все пак ти си от първите филмови хора, заработили в БНТ след създаването на Центъра. В интерес на истината Националната телевизия даде мощно рамо на българското кино и не бива да си затваряме очите пред фактите.
- Благодарение на ЗТР, иначе телевизията едва ли щеше да направи това по своя воля...
- Центърът беше създаден преди закона.
- Да, така е. Но лошото е, че се насърчи производството и се омаловажи творчеството. Това е фундаментален проблем. Заради това омаловажаване се въведоха абсурдните принципи, според които режисьорът трябва да подписва договора с изпълнителния продуцент, а той - с телевизията. Това напомня влизането на Полша в ЕС: всички производители са в паника, но потребителите - доволни. Тоест всички хора, които произвеждат кино в БНТ, са изключително доволни от този правилник, но всички, които го създават, са изключително унизени. Например защо сесиите не се провеждат три пъти годишно, както е по правилник ("Селекцията е на три редовни сесии три пъти в годината, съответно февруарска, юнска, октомврийска".)? Няма отговор. Или защо сега комисията се състои от пет души, а преди беше седем? Това нарушение ли е или не? Още нещо. Според чл. 5, т. 4 "Програмният директор на БНТ председателства заседанията на комисията". Защо нито на миналата сесия, нито сега програмният директор участва в комисията? Ще ми отговорят, че бил и. д. програмен директор. Това положение е като Закона за киното, за който един от големите юристи на България каза: "Много хубав закон, ама е в противоречие с 14 други закона". Тоест случващото се в БНТ не ми дава възможност да знам за какво се боря: за златен медал, за сребърен или съм като оня чернокож плувец от миналата олимпиада, дето щеше да се удави и завърши половин час след останалите. Настоявам да знам какви пари се разпределят. И дали, ако не се одобри проект в някоя от позициите, парите не се преразпределят за друга или пък не се събира джакпот. Да кажат "Това ни е бохчата", да я отворят, да видим... Прочее, напоследък гледахме прекрасни филми: ирански, афганистански, босненски... И не можем да кажем, че бюджетите им са големи, но техните бохчи са пълни със сирене и хляб и от тях те правят хубави филми. А ти искаш хем луканка, хем нищо да не правиш... Освен това нека разберем как се класират тези проекти. Хубаво, всичко е демократично, но как - с "да" и "не" ли, защото художеството е сложна работа за оценяване. Това е по-скъпо, това е по-евтино... Постепенно я докарахме дотам, че критерият - и на създателя, и на оценителя - почва да пада. Тоест на мен счетоводителката ми е казвала, като правим бюджета: "Махни ги тия масовки, само като ги видят, и ще се уплашат хората. Махни командировките, остави ги до пет дена, къде ще ходиш да снимаш навън". И аз слушам, какво да правя. Едно време във всеки мой филм се пиеше мастика, защото само тя не може да се подправя, а сега гледам изобщо да не пият, дори сок...
- Бюджетите на проектите в НФЦ са в пъти по-високи от тези в БНТ и това на свой ред a priori обезсмисля художеството в телевизията, тъй като ти се съобразяваш с лимита, който ти е отпуснат...
- Или пък се превръщаш в крадец и мошеник. Като ти отхвърлят проекта в НФЦ, даваш го в БНТ, но с пет пъти по-нисък бюджет, пък може и да мине.
- Точно това имах предвид. Значи, за да снимаш на всяка цена, сам си минимализираш критерия и надяваш бутафорията?
- Това е просто "измий ръце". В НФЦ имат примерно 6 млн. лева и гледат всеки от одобрените проекти да вземе, а всеки иска повече.
- Да де, но НФЦ дава само субсидия, ако изобщо има пари, а в БНТ ти поемат изцяло филма.
- Ако могат и 120% да ти поемат, ще са още по-доволни, защото по-бързо ще ги изхарчат. Парадоксът е, че до такава степен е разрушена и творческата енергия, и пазарната рамка, че положението няма никаква връзка с логиката. Едно време, някъде през 70-те, шефка на читалище ни предложи с един приятел музикант: "Дайте да купим някакви инструменти, защото сме в края на годината, да изхарчим парите, а вие после ще си ги вземете". Това е принципът и тук - имаш да разпределиш 4.9 млн. лв. Оттук насетне какво ти пука? Ти трябва да си чист пред Сметната палата, не пред съвестта си. И това е, защото попаднахме в капана на производството. Изобщо вече не става дума за творческата инвенция, за потенциала, за грешките, за трепета... Наскоро с Емко Христов си говорехме и той каза: "Ами то е като стан 1300 в Кремиковци - въпросът е не дали ще са хубави или лоши чугунените парчета, а колко ще са"...
- Това би могло да се използва като метафора на безрадостната продукция в БНТ от последната година, с малки изключения като "Под едно небе" на Красимир Крумов, който на свой ред почака доста, за да бъде излъчен по Канал 1.
- Да не говорим тук за проблемите на този филм около прехвърлянето му на лента. В правилника пише, че трябва да снимам на BETACAM. Аз пък този, новия проект, с който кандидатствам, искам да го снимам на лента. На всичкото отгоре намирам пари от външни продуценти, които познавам, за да бъде реализиран така. Само че УС трябва да даде разрешение да се снима на лента. Кой знае? Я се опитай да отвориш в интернет страницата "сесия". Нищо.
- И телевизията е едноличен собственик на готовия филм?
- Абсолютно. Авторът е крепостен селянин. Свалил си гащите още като си подписал споразумението с изпълнителния продуцент, който от твое име кандидатства на сесията. Ти си нищо. Никого не обвинявам, но през годините все повече и повече случайници започнаха да определят кой е творец, кой е читав, кой не е, кой е бавен, кой е бърз... Това за мен се извършва умишлено и е характерно за цялата културна политика на България, която, за съжаление, се ръководи не от логиката на съзиданието.

14 май 2004

Разговора води Геновева Димитрова



Разговор с Пламен Масларов