Изкуството да се прави проект
Съчиняването на научни проекти в търсене на финансиране се е превърнало в занаят. Специално мащабните колективни проекти, за които ще говорим тук, включват както самия проект с неговите цели и средства за постигане, така и сложна организация и мениджмънт. И, разбира се, те трябва да са практически и приложно ориентирани, т.е. да дават съвети (рекомендации) за практически действия за постигане на набелязаните цели, адресирани към евентуални ползуватели и особено към вземащите политически решения. Това най-общо. А сега по-подробно за "висшия пилотаж" на проектирането в разните му фази и раздели.

Да започнем с "инфраструктурата" на "консорциума" или "мрежата", както се нарича изследователският състав (по нашему - "колектив"). Консорциумът има координатор, който е същинският организатор и ръководител, и "сърцевинни" (core) звена и институции, така де, по-вътрешни хора, обиращи лъвския пай от финансирането. (Останалите са "работяги", което естествено не се назовава, но се вижда лесно по финансовата разбивка.) Участниците в изследването се групират в работни групи (groups, teams), самите те разделени на водещи партньори (lead partners) и останалите; непременно трябва да има и координираща група (сoordinating team) и група за наблюдение (monitoring). Работните групи може да са сдвоени, при което едната да е водеща, а другата "спаринг" партньор (като в бокса). Не го бъркайте с "тандем", което предполага равностойност на партньорите. Понякога консорциумът от учени не е просто мрежа (network), а "мрежа от мрежи" (network of networks) и в още по-сложен вариант включва вгнездени (nested) мрежи. Да не забравя, феминистката политическа коректност изисква женско участие (за гейове изисквания още няма), така че е добре да включите някоя и друга жена. Е, не чак на ръководна позиция (дотам още не се е стигнало), а колкото да дадете знак, че и вие разбирате от "женския въпрос".
Преминаваме към самия проект в тематично и съдържателно отношение, доколкото ги има. И тук си има хватки и тънкости. Дизайнът на изследванието (research design) - проектантът си е парче моделиер - зависи от целите (objectives), които определят всичко останало, а самите те най-често са пред-определени (от финансиращата институция). Във връзка с целите развивате общ концепт и набелязвате конкретните теми и изследователски задачи. Не забравяйте да включите описание на настоящето състояние (state-of-art) на изследователското поле или област, както и "картографиране" (mapping) на наличните, но разпръснати из разни държави и институции научни компетенции, т.е. научни знания и умения, бази данни и пр. Това е застраховка срещу евентуално обвинение, че дублирате вече направени неща или че нямате представа какво се прави в момента, и следователно не можете да отидете по-далеч и да постигнете повече. Тази предварителна работа ви служи - иска ли дума - за да използвате наличните капацитети за постигане на "консолидирани" резултати, каквото и да означава това. (Можем да мислим, например, за "саниране" на фалирали банки, чиято консолидация означава реорганизиране в добра и здрава нова банка, при приспадане на пасивите - liabilities.) Като стана дума за предварителна работа, добре е да сте се пробвали сами в "пилотно" проектче (pilot project), пускайки се напред в неизследвани пространства - в открития космос, така да се каже.
Посоките на изследването (тематиките) следва да бъдат подчинени на някакви общи и "свързващи" (оverarching, bridging) понятия, концепти, водещи идеи и пр. (мислете архитектурно - например за храм с база, арки и купол) и да изглеждат логически и емпирично съчленени, а не хетерогенни. Разполагате с опции (options) в смисъл на потенциални възможности за избор, от които трябва да направите реален избор (choices). После идва ред на "методологиите", т.е. излагане на методите, които ще използвате, тъй като естествено правите "строго" (rigorous) и точно изследване, не някакви си али бали. За убедителност ще трябва да набележате "индикатори" по разните подлежащи на изследване "параметри", някои от които качествени, а други количествени. Там, където ще мерите, ще говорите за измеряеми неща ("measurables"). Нови данни се набират с помощта на определени методи (за събиране) и за авторитет се обозначават като "база от изследователски свидетелства" (research evidence base). Стигате до обработката на данните, където ще изявите - с други методи, разбира се - "модели" (patterns) и зависимости или кластери (clusters) с определена гъстота и разпределение. Моля, не споменавайте по инерция за "закономерности", както беше в марксическата "обществена наука", че ще станете за смях. Също имайте предвид, че думата резултат (result) съдържа двойнственост - както конкретен резултат (outcome), така и по-общо - цялостен ефект от изследването; не бива да бъркате общата цел (objectives) с конкретните цели на отделните задачи (targets), буквално мишени, в които се целите. Беден ни е езикът, какво да се прави. Да допуснем, че вече имате така ценните резултати (outcomes, results). Във вид на набори данни (data sets) евентуално ще ги положите в информационни банки (data banks) - не буркани.
Подразбира се, че от цялата дейност се очаква решителен напредък, а също - според излезлия отново на мода марсически жаргон - "нарастнала (принадена) стойност" (value added) и "мултипликационен" ефект (това го имаше и при социализма). Ще рече, не проста сума от ползите на отделните дейности, а и допълнителен ефект, свръхстойност, нарастнала стойност. Добре е, не, направо си трябва да има (на думи де, не се стряскайте) мулти (плури)- интер- крос- или транс-дисциплинарност и "взаимно оплодяване" ("cross-fertilization") на научни традиции (тук сме при растениевъдството и за да сме в крак с генната селекция можем спокойно да му сложим една "хибридизация"). И още, вие комбинирате и канализирате всевъзможни научни "енергии" в една посока, постигайки синергетизъм (synenergies). За всичко това вие, хайде да не бъдем скромни и да кажем нещата както са си, сте набрали "критична маса" (critical mass), абе направо сте готови да експлодирате от акъл. А защо, най-сетне, да не си поставите и общи критерии за качественост на изследването като цяло (performance indicators), нещо повече - критерии за отличност (benchmarks of excellence), та всеки да види колко сте добри и какви сте отличници. Все в тази връзка - изтъквайте където можете, че сте водещи (leading) в областта, направо режете и цепите напред (cutting edge, буквално "режещ ръб") - тук поне разполагаме със соцтерминология на "челници" и отличници по труда. Най-сетне, претендирайте за нещо като, как да го речем, "издържливост" или самоподдръжка (sustainability) на дейността отвъд финансирането, за да не излезе, че проектът ще умре като изразходвате парите. Понеже той, досущ като живо същество, има продължителност на живота (lifetime), която трябва да надвишава срока на финансиране.
Дотук бяхме на научната част. Обаче това далеч не е всичко. Идваме до логистиката - как практически ще организиране и проведете изследването, при цялата му свръхсложност. Впрочем, ясно е, че ви е необходим "план за действие" (action plan) - нали ще атакувате. ("Целта на упражнението", за разлика от казармата, е ясна - усвояването на средствата.) Тук научните теми са разпределени на задачи. Задачите възлагате на отделните изследователски групи (някъде наричани "сили за изпълнение на задачите" - "task force" - хич не се шегувам) във формата на "блокове дейност" (blocks of work), разбити евентуално на по-дребни "работни пакети" (work packages). Дейността, понеже е сложна и тежка, иска ли дума, изисква пълна "мобилизация" на силите, а също координация и синхронизация (а ако искате да бъдете по-артистични - "оркестрация"). Естествено тук се явява необходимост от разпределение на времето в общ табличен вид (time table), но и в по-конкретно разписание (schedule), където са посочени срокове за отделните задачи и дейности, както междинни (interim), така и крайни (deadlines, т.е. живи или мъртви да ги изпълните). При изтичане на междинния и крайния срок по дадена дейност дължите "доставка" във вид на готов продукт (deliverable), който може да е например доклад (report), конференция, среща, размяна на персонал, лятна школа, статия, книга и пр. Времевите параметри можете да онагледите пространствено в термини като пътека, шосе или писта (path, road) - за отделната дейност; пътен камък (milestone) като обозначение за етап, завършващ с "доставка"; и най-общо - карта на пътя (road map) като схема на цялостната изследователска дейност. Все още сте при "организацията" на изследването, за разлика от мениждмънта, за който ще стане дума след малко. Можем да си представим нещата по аналогия с учение в армията, където планирането и разпределението на задачите са едно, а ръководството при провеждането - друго.
Стигаме и до мениджмънта. Между научна дейност и мениждмънт трябва да съществува пълна кореспонденция и обвързаност - на всяка научна дейност да съответства организационна "единица" (unit) с персонал и ресурсно осигуряване; всяка задача от тематичния план да е обвързана с "изпълнител", времеви график (schedule), наблюдение и контрол, финансови средства и пр. Всичко да е съгласувано, координирано, оркестрирано и интегрирано - нищо да не се оставя на случайността. Например "интеграцията" между отделните изследователски групи се постига чрез неща като съвместни дейности на всички или част от участниците (срещи, конференции, размени и пр.), както и с частично "пресичане" (cross-cutting) по хоризонтал между работните групи, например размяна на персонал за известно време или участие в обща задача. При това някои от участниците са подвижни, а други - "закотвени" на място (anchor persons). За по-образно си представете детски игри с прегрупиране, прескачане, хващане за ръце, въртене в кръг и пр. Все към мениджмънта трябва да се предвидят и клаузи за неща като "разрешаване на конфликти" (conflict resolution) - да знаете какво да правите, ако се случи да се скарате, а също за интелектуална собственост (тя я се създаде, я не, но клауза трябва да има) и изобщо за всяка евентуалност. Само дето не можете да направите "застраховка живот" на проекта.
Идва ред на плана за разпространение или дисеминация (dissemination - от "сея") и приложение (implementаtion) на резултатите. В тази връзка трябва да набележите "прицелни групи" (target groups), в които ще се целите, и да си намерите "слушатели" (audiences), които да ви слушат. Това са евентуалните потребители (user groups, policy users) и ползуватели на благата от изследването (beneficieries), заинтересувани лица, имащи, така да се каже "залог" (stakеholders), а по-грубо казано "клиенти" на вашите рекомендации (policy clients), но най-вече и особено вземащи политически решения (policy makers). Понеже целта е да повлияете преди всичко на политиците и да ги подтикнете към процеси на вземане на решения (decision making) - да си размърдат задните части - за да се промени нещо в този свят (to make a difference), пък било то за добро или за лошо. Ясно е, че това току така не става. Нужни са ви специални "канали" и "инструменти" за разпространение и въздействие. Хич не се стряскайте от купешкото, разликата от соцагитпропа е само техническа - уебсайтове вместо стенвестници. Като сложите уебсайтове (Website), трябва да поемете и ангажимент - колко му е да се обещае - за поддържане и периодично обновяване (updating) и др. Но има място и за по-традиционни средства за пропаганда и въздействие, като публикации, не толкова научни, а по-скоро брошурки и инфомационни листове (newsletters), също работни срещи (workshops) - труд, та пушек се дига - и конференции. Хем не от нископрофилните "тясно" научни, а с "висок профил" ("high profile"), т. е. с присъствие на "видни" - друг въпрос с какво - управляващи лица. За по-добра връзка с обществеността, съкратено пи-ар (PR - public relations), можете да предвидите и специални контактни групи, осигуряващи, казано на кибернетичен език, интерфейс (intеrface), особено с "вземащите решения" (що не си кажем - "отговорните фактори"). Не да чакате да ви дойдат на крака, за да ползват резултатите от изследването.
Най-сетне, като съм решил да давам акъл, трябва специално да наблегна върху употребата на "технически" термини и колкото повече - толкова по-добре. Наред с имащите по-конкретно значение, е добре да слагате и по-общи, като инструмент или оръдие (tool), може да бъде за каквото искате, напр. за мениджмънт, за мониторинг, за дисеминация (ако някой си мисли нещо, хич да не си мисли) и т. н. С твърде широк спектър на употреба са и думи, като "дизайн", "пакет" (package), картографиране ("mapping") и пр. За отбелязване е про-активен (pro-active), така де, не е достатъчно да си само активен, ами активист до дупка, пък защо да не го кажем и още по-по, например про-про-активен. Дори строго технически думи като "кластър" (изобразяване на количествени резултати чрез точки в координатна система) допускат метафорична употреба, например в смисъл на групиране (на хора). И т. н., и т. н. Но не произволно, а като следвате модния в момента проекто-жаргон и поредните "buzz words", т.е. бръмчащи във всички уши думи и пароли, е, не съвсем във всички, а където трябва.
Така описаният проект обема стотици страници. Не се стряскайте! Повечето са готови "модули" - биографии и публикации на участващите учени (сurriculum vitae, resume) и миналата дейност на институциите (track record), особено ръководените от тях проекти и управляваните финанси. Да се види кой колко "струва". Освен учени-"проектанти" в съставянето на проект с подобна сложност е добре да участват, а вече е въпрос и на "трябва" ("a must"), специалист по мениджмънт и юрист - за убедителност по специалните части. Понеже съставянето на проекта изисква много усилия и време, добре е да се осигури субсидия (grant) за развиване на самия проект, с който ще се кандидатства за финансиране. В някои случаи този малък начален грант се обосновава като "посевъчни" пари (seed money), т.е. такива, от които се очаква богата "реколта".

Румен Даскалов


Румен Даскалов (1958) е доцент по модерна балканска история в Централноевропейския университет в Будапеща. Завършил история в Софийския университет през 1984 г.; дисертация за Макс Вебер през 1988; хабилитация през 1995 г. (по проблеми на българската културна история). Преподавал в Софийския университет (специалност културология) 1988-1999; гост-професор в Калифорнийския университет Бъркли (2000 и 2003 г.). Автор на книгите "Да мислим Българското възраждане", "Между Изтока и Запада", "Въведение в социологията на Макс Вебер", "Наблюдения и размисли върху промените" и др.
О, бедний ми другарю Живков, дето за толкова години с цял щаб идеолози-проектанти успя да изкараш я има, я не, дузина тома с "тезиси", "директиви", "перспективни планове" и подобни соцутопии. О, още по-нещастни писачи на соцрапорти и отчети. Бедна ви е фантазията! Така и не разбрахте от истинска (европейска и американска) бюрокация! Е, и тук (както навсякъде) опитът си е опит, с приложение в проектната дейност на неправителствени организации (NGO - енджиота), а с известно закъснение и в държавни научни и образователни институции.
След горното лирично отклонение може би не е излишно да се каже, че доброто познаване на "проектната дейност" е необходимо, но не и достатъчно условие за успех на "кандидатстването". Понеже кандидати много, от добри по добри в изкуството да се прави проект. Тук вече са необходими добри контакти и предварително "лобиране" пред финансиращата институция, а това са работи други и пак други.