Раздяла с театралната суматоха

Вили Цанков е избрал "Хамлет", за да обозначи оттеглянето си от активно участие в театралната суматоха. Защото оттеглянето му от театъра естествено не е възможно. Той е и продължава да присъства на неговата сцена.
Своята символична раздяла той е режисирал като красив поклон пред самата Сцена. Представлението разгъваше почтително и в статуарна поза текста на великата трагедия: Хамлет в черно, Офелия в бяло, строго класическо пространство, знакови театрални костюми. Без бързане и излишна суетност, в забавен ритъм и актьорска почтеност, представлението си с трупата на Варненския театър Вили Цанков е превърнал в чист театрален жест пред "вечността" на театралното изкуство. А и има ли по-точен избор за знак на тази вечност от "Хамлет"?
С този ритуален спектакъл Вили Цанков показва, че в негова власт е властта на режисьора да не показва властта на режисьора. Красотата на жеста е неговата мъдрост. Може да си го позволи, след като толкова много е направил за модерната режисура в нашия театър.
Неговото режисьорско име е синоним на умението да се преобразува сценичното пространство в знак на нещо красиво. Този "Хамлет" е също съзнателно силно експониран естетизиран жест на удивление пред загадката на театъра, зададена от Шекспир.
В театралното изкуство всеки режисьор се изправя пред "Хамлет" като Едип пред Сфинкса. Тоест пред човека и света, пред себе си. Вили Цанков не за пръв път се изправя пред него. И вече не са му важни отговорите.
Не случайно в този "Хамлет" ги няма съветите на принца към актьорите. Не е и нужно в представлението да се търсят дълбоко закодирани режисьорски "съвети" и завети към театъра.
Той го показа на публиката така, както Хамлет показва флейтата на Розенкранц и Гилденстерн, сякаш за да й каже, че театралната сцена е красив инструмент с "прекрасен глас", но нейната музика може да изтръгне само онзи, който може да свири на нея... А той вече не иска.
На финала, пред изправената на крака публика в Народния театър, Вили Цанков застана до актьорите и леко се поклони. А може би като на поредната премиера?

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата