Обществената телевизия - качество, не количество

"Специализирано предаване за хора с увреден слух". Излъчва се по БНТ, ако не се лъжа, веднъж в месеца. Предаването е наистина специализирано - тече синхронен жестомимичен превод, а където няма такъв - субтитри. В броевете става дума за различни неща: за това как да се грижим за лехата и градинката, как общуват в свободното си време хората с увреден слух, как и какво искат да правят младите, сполетени от тази беда... Общо взето, магазинно предаване, в което за краткото време от половин час неговите автори се опитват да дадат колкото се може повече информация и полезни съвети за своята специфична визиотория. Дори преди време там посочваха филмите с надписи, но изглежда идеята за конкуренция вече е обхванала и специализираното предаване - такъв справочник липсва.
А е добре да го има. Както е добре телевизиите - националната и частните, да имат предвид този сравнително малък процент от населението и да не излъчват единствено дублирани филми. Или може да правят друго - заедно с дубъла да текат и надписи. "Дързост и красота", "Отдаденост", "24 часа", "Приятели", "Тя и той", "От местопрестъплението", "ЦРУ" и разни други хитови сериали са напълно недостъпни за хората с увреден слух, макар че и те заслужават да станат техни зрители. Слава Богу, с жестомимичен превод вече са снабдени почти всички новини по по-важните български тв канали, не обаче и централните емисии, а тъкмо те са най-пълните и изчерпателните за по-важното, случило се през деня. Точно БНТ, която по презумпция трябва да бъде обществена телевизия, би могла да помисли, струва ми се, по-сериозно за хората с увреден слух, за да им е достъпен екранът не само в предназначения за тях специализиран половин час веднъж месечно, а през по-голямата част от програмното време.
И тук ми идва наум, че всъщност това, което много хора наричат - твърде неясно и отвлечено - обществен интерес, има по-конкретни измерения; с други думи, няма един-единствен обществен интерес, има множество, ако мога да се изразя така, частни/специфични обществени интереси и една обществена телевизия, ако наистина желае да бъде такава, трябва да вземе под внимание това обстоятелство. Така БНТ със своето "Специализирано предаване за хора с увреден слух" е същинска обществена телевизия, както и с още много предавания, които - вярно - се гледат от малко хора, но това в никакъв случай не ги прави излишни и ненужни. Същинската обществена телевизия не се интересува от рейтинги и количество, тя се интересува от обхващането на групите от населението със специфични проблеми и от качествени предавания за тях: Като филми за малцинствата по националната телевизия, предаванията "Умно село", "Етно"...
(Затова е абсолютно неразбираемо защо БНТ спря "Парен влак", едно образцово обществено предаване, и то с мотива, че има нисък рейтинг; нямам друго обяснение за глупавата постъпка, освен че от ръководството на телевизията въобще не са си дали сметка, че то е еталон за обществено предаване. Или на "Сан Стефано" 29 имат друга представа за това що е то общественото предаване?) Една телевизия, ако е абсолютно обществена, ще има малобройна визиотория в различните часови пояси - едни ще предпочетат филм за операта, други ще гледат за проблемите на хората с увреждания, трети - нещо съвсем друго... Съответно това ще е телевизия с много нисък рейтинг, но значи ли това, че такава, каквато е, тя не ни е необходима? (ЕСЕТ е подобна телевизия, която радва не един и двама зрители, ARTE, мисля, също продължава да излъчва, въпреки проблемите си - парични, разбира се.) БНТ в дадени свои предавания е обществена, в други - съвсем не, в трети е направо перверзно гъделичкаща ниските вкусове на публиката... Ето защо има резон предложението да се създаде фонд за обществени предавания, за финансиране от който да имат правото да кандидатстват най-различни телевизии - национални и местни, държавни и частни, ефирни и кабелни; и в конкуренцията между тях да се родят качествените обществени предавания. А не само да пищим, че БНТ е скучна. Проблемът на БНТ не е скуката, нейният проблем е в това, че тя непрекъснато се опитва да бяга от своя обществен характер - къде под натиска на политически, къде под натиска на корпоративни интереси. Но това вече е друга тема...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин