Много балет в София

Звездите на Болшой и балетът на Донецк -
отново в България

На 9 и 10 май зрителите изпълниха зала 1 на НДК за спектаклите "Лебедово езеро" от Чайковски и "Баядерка" от Минкус.
"Лебедово езеро" е сред безспорните постижения на руската класика. Не случайно този спектакъл се счита за най-точно мерило за професионалните възможности както на трупата, така и на главните изпълнители. Главните партии на Одета-Одилия и принц Зигфрид бяха изпълнени от Елена Андриенко и Владимир Непорожний. Владимир Непорожний е единственият от солистите, който неизменно е в състава на всички досегашни гастроли в България. Ролята на мечтателния принц е напълно съответстваща на артистичното му амплоа. Високият ръст, удължените пропорции, благородната осанка, съчетани с академична чистота на танца, са качества, които неизменно предопределят танцьора като романтичен принц. Централно място в балета "Лебедово езеро" безспорно заема Одета-Одилия - ролята, което се приема единодушно за проверка на класата на една балерина. Безчет са звездите на Болшой, пресъздали царствения образ на пленената, но непокорена красота, но... не бих наредила Елена Андриенко сред тях. Тя несъмнено е балерина с качества, но в тази роля качествата съвсем не изчерпват всичко. Изящната фигура, добрата техника не компенсираха липсата на ярко сценично присъствие. Мая Плисецкая, една от най-великите изпълнителки на Одета-Одилия, сама наложила интерпретацията си за еталон, казва: "Лебедът, това е могъща, гневна, недостъпна птица, аз танцувам не врабче, не гълъбче, а кралица на царствените лебеди". Кой знае защо, думите на една от най-големите балерини на нашето време натрапчиво присъстваха в съзнанието ми, наблюдавайки безличното изпълнение на Андриенко, доближаващо се като внушение много повече до първите две от изброените птици. Откритието на този спектакъл, както и на цялото гостуване, бе сред членовете на Донецката трупа и се наричаше Жерлин Ндуди. Ролята на шута, която той изпълни, се поверява на солисти с опит и изисква високо техническо майсторство, а артистът е едва на 17 години и е още ученик. Танцът на Жерлин смайваше с изумителната си музикалност, експресивност и виртуозност. Очевидно в лицето на този изключително талантлив младеж трупата на Донецк ще има поводи за радост и гордост. Личната съдба на невръстния мулат е не по-малко впечатляваща: бащата конгоанец отрано напуска семейството, майката загива при автомобилна катастрофа, а момчето е отгледано от милостива леля; балетното училище се оказва неговият втори роден дом, а балетът - щастливата му звезда.
От представените два спектакъла определено по-интересният бе "Баядерка" от Минкус. Независимо че представената в този си вид постановка предизвика противоречиви мнения, българската публика за пръв път видя живо изпълнение на целия спектакъл. Шедьовърът на Петипа е замислен като пищно и великолепно зрелище, с многоброен изпълнителски състав, огромна сцена, чиято реализация е била немислима дори и в най-добрите времена на българския балет.
Печалната история за обречената любов между индийския воин Солор и баядерката Никия бе представена от Марк Перетокин и Анастасия Волочкова. Марк Перетокин като Солор се вписа напълно в традициите на мъжествения атлетичен стил на школата "Болшой", но истинското явление сред звездите на прославената трупа бе Анастасия Волочкова. Много се изписа и изговори за извънсценичните изяви на звездата, кой знае защо дефинирани като скандални. Всъщност, ако имаше нещо "скандално" в балерината, това бе изумителната й красота. Явно трупата на Болшой е разглезена откъм качествени балерини, за да може да си позволи да се лиши от актриса като Волочкова. Красотата и женствеността на балерината хармонираха с музикалност, с безпогрешно владеене на тялото, с невероятен баланс, придаващ забавеност и кантиленност на всяко едно движение. Манекенският й ръст бе особенно подходящ за огромната сцена в зала 1 на НДК и допринасяше за магнетичното въздействие на нейния танц. В ролята на Гамзати, втората по важност женска партия, се представи една от най-талантливите млади балерини на Донецк Юлия Полгородник, която напълно равнопоставено партнираше на московските звезди.

Предпочитам да се връщам у дома
Разговор с Вадим Писарев

Младата и амбициозна трупа на Донецк се ръководи от една от най-ярките личности в руския и украинския балет Вадим Писарев. Мисионерската всеотдайност на този изключителен танцьор от близкото минало е огромна - с възможност да е във всяка точка на света за колкото си иска пари, той остава в родния Донецк. - Имали сте огромни възможности за кариера, какво ви накара да останете в Донецк?
- Чувството, че се прибирам, винаги ми е било по-приятно от чувството, че заминавам. Когато през 1983 г., след завършването на балетното си обучение в Киев, се завърнах в Донецк, картината беше повече от отчайваща. Балетната трупа се състоеше от 13 човека - бедни, демотивирани, невиждащи никакъв смисъл в професията си. Зрителските салони бяха празни. Успях да убедя 12 мои съвипускници да дойдат с мен в Донецк, бяхме много ентусиазирани... Оттогава започна възходът на нашия балет. Днес трупата има над 20 заглавия в репертоара си. Ежегодно се провежда балетен фестивал, на който присъстват световноизвестни имена, към театъра се основа и училище, което вече дава своите плодове.
- Какво ви осигурява държавата?
- Заплатите и нищо друго. При това те са съвсем скромни. Всичко останало - постановъчни, гастроли, включително и добавки към държавните заплати, осигурявам чрез спонсори. Трябва да кажа, че за балет богатите хора в Русия и Украйна не се скъпят, това също е едно от лицата на руската балетна традиция.
- Как функционира балетното училище към театъра?
- На малко по-различен принцип от установения в руските балетни училища. Приемаме децата съвсем малки - на 7-8 години. Занятията през първите години са само гимнастика за разработване на природните данни. Децата завършват училище на 18 години, като най-добрите навлизат в репертоара на театъра от 16-годишна възраст, за тях е предвидена индивидуална програма на обучение. Учениците ни не само не губят в общообразователната си подготовка, но много от тях продължават задочно в университета.
- Каква е числеността на балета на Донецк и неговата средна възраст?
- Трупата е от 65 души, напълно достатъчно за комплектуването на който и да е от класическите спектакли, а средната възраст е около 21-22 години.
- А как стои въпросът с пенсионирането на балетните артисти?
- Навсякъде в Русия и бившите републики те се пенсионират след 20-годишен стаж. Разбрах, че за българския балет това е един от най-болезнените проблеми и той трябва час по-скоро да бъде решен. Застаряващата балетна трупа е нещо страшно, това автоматично води след себе си и липсата на работни места, и невъзможността на младите да напредват, и търсенето на работа в чужбина. Ако държавата иска да има балет, трябва законово да уреди въпроса с ранното пенсиониране на балетните артисти.

Спящата красавица и събуждането на българския балет

Дългоочакваната премиера на балета на Софийската опера - "Спящата красавица" на Чайковски - се състоя на 14 и 15 май. От момента на поставянето му през 1890 г. в Мариинския театър от Мариус Петипа, балетът е единодушно приет за един от безспорните шедьоври на гениалния хореограф, за най-велико завоевание на руската балетна класика. Юри Григорович, всепризнат майстор на симфоничния балет, казва, че тази епоха води началото си именно от "Спящата красавица". Днес всяка уважаваща себе си трупа се стреми да притежава този безценен бисер от класическата балетна съкровищница.
Преди около две години Мария Илиева, тогава директор на балета, каза, че ако ще се поставя "Спящата красавица", това трябва да бъде по единствения възможен начин - в цялото й великолепие, без никакви компромиси заради безпаричието. Това намерение най-накрая намери реализацията си в лицето на настоящия директор на балета - Силвия Томова, за щастие също решителна и инициативна личност. В началото на сезона ръководството се обърна към Владимир Василиев и Екатерина Максимова - всепризнати авторитети в балетния свят, но за съжаление хонорарът, който те поискаха, се оказа непосилен за Софийската опера. В крайна сметка постановката се реализира от Вячеслав Хомяков - репетитор в Мариинския театър в Санкт Петербург. Хомяков поставя балета във версията на Константин Сергеев, естествено максимално придържайки се към оригинала на Петипа.
Балетът на Софийската опера определено се нуждаеше от спектакъл като "Спящата красавица". В момента трупата разполага с много силен женски състав и отчайващо слаб и застаряващ мъжки. Партиите в "Спящата красавица" са преобладаващо женски и дават богати възможности за изява на балерините, за които винаги не достигат роли. В спектакъла има и много участие на деца, което безспорно подпомага сценичната практика на учениците от Националното училище за танцово изкуство. Наричат хореографията на Петипа за "Спящата красавица" апотеоз на женската красота. И наистина, темата за вечната женственост намира хиляди нюанси: в многобройните балерински вариации може да се открият най-прекрасните черти на женската природа.
За успеха на премиерата допринесе и сценичното оформление. Двойният исторически мащаб (епохата на ХIХ век и епохата на Луи ХIV), заложен от самия Петипа, дава големи възможности за сценично оформление. Подчертано традиционната хореография се разгръща в декорите от Мая Бужашка, която "вкарва" в класическия спектакъл елементи на съвременната култура - гората от II действие е представена с абстрактни геометрични фигури, дворцовата обстановка наподобява сглобяема къща за Барби. Похвален е стремежът да се използват максимално разнообразно възможностите на осветлението. Докато декорите могат да се приемат нееднозначно, то костюмите, дело на Мария Блажева, особено в пролога и I действие, допринасят за успеха на спектакъла. Мария Блажева, която е уважаван специалист в областта на модата, прилага по оригинален начин и с много вкус елементите на модния дизайн. "Та нали именно Франция и именно епохата на Луи ХIV са родоначалник на модата като явление. Кралят-слънце е управлявал през много дълъг период и това дава възможност костюмите в балета да проследят развитието и тенденциите в тази епоха." По отношение на изпълнителите - премиерните спектакли се превърнаха в истински парад на българските балетни таланти от всички поколения. С две изпълнителки на Аврора от световна класа може да се гордее националният ни балет - Веса Тонова и Диляна Никифорова. Зряло и уверено, с поразително бързи и въздушни скокове в I действие и с горда женственост и грация в сватбеното па де дьо в III действие, Веса Тонова разкри пълноценно чертите на многостранния си талант. За Диляна Никифорова това е може би най-успешната роля във възходящата й кариера. Още от ученичка всички я определяха като родена за Аврора - сякаш феите от приказката бяха изсипали всичките си дарове върху нея - красота, ум, талант, очарование, решителност и амбиция... Логично беше Диляна да "проходи" в театъра именно с Аврора. Балерината ни изигра всичко, но все се случваше така, че най-подходящата за нея роля й убягваше. С настоящата премиера Диляна Никифорова не просто постига забележителен успех в своята кариера, но и бе истинска наслада за окото. В ролята на принц Дезире мъжкият ни балет представи най-доброто, с което разполага. Трифон Митев, великолепен танцьор, но често страдащ от травми, се представи в най-добрата си форма - с елегантност и безупречна точност. Ясен Вълчанов и Мария Илиева са единствените действащи премиер-солисти, възпитаници на прочутата Петербургска балетна школа. Класата на световноизвестното училище си личеше в изпълненията на двамата. Виртуозността, безпогрешният контрол на всяко движение в представянето на Дезире за пореден път доказаха, че за балетист като Ясен Вълчанов няма невъзможни неща. Фея Люляк на Мария Илиева бе сред най-хубавото, което можеше да се види на тази богата откъм актьорски постижения премиера - с горда грация, мащабна игра, властна и благородна, Маша бе зримо въплъщение на прекрасната музика на Чайковски.
Премиерата на "Спящата красавица" оправда напълно зрителските очаквания, спектакълът зае своето място в репертоара на националния ни балет и дано бъде последван от нови заглавия.

Мария Русанова