Отново Барт

Като че ли вече отминава времето, в което просто беше важно даден литературовед или философ да се появи на български, за да се запълни някоя от многото дупки в културата ни. И кой знае колко не се държеше сметка как е преведен той, в какъв контекст се появява, как изглежда книгата, снабдена ли е с нужните обяснения, бележки, предговор и пр.
Днес нещата стоят малко по-различно. И не защото всички важни имена са се появили на български, не и защото практиката с контекстуализирането и представянето на авторите масово е заработила, не и защото всички издателства са станали професионални и залагат на добри преводачи. Но защото част от тях като че ли започват да си вадят поуки от хаотичната, до голяма степен дилетантска и неплодотворна политика на превода, в която много издателства - съзнателно или не - участваха.
Изданието, което ми дава повод да говоря за всичко това, е томчето на Ролан Барт "Нулева степен на почерка. Митологии", което "Колибри" пусна на пазара седмици преди поредния панаир на книгата. Излишно е да подчертавам, че "Колибри" не е сред издателствата, които през изминалите години си позволяваха компромиси с налаганите имена и преводите. Напротив, то е издателство с ясна политика и добра култура на издаване. Затова е още по-обнадеждаващо, че подобно издателство поема риска да издава вече издавани автори и текстове, да пуска популярни и при това добре преведени текстове в нов превод. Подобен риск (защото за свития български пазар това си е наистина риск) е свидетелство за настъпваща нормализация и за излизане на българската култура от провинциализма. Европеизирането освен всичко е и встъпване в полето на реалната конкуренция, а не мумифициране на избрани автори, преводи и преводачи.
Споменатият сборник на Барт е чудесен пример за казаното дотук. Съставител и редактор на книгата е Стоян Атанасов, един от безспорните познавачи на френския структурализъм у нас, човек, с чието име се свързват някои от най-добрите преводи на автори като Барт и Тодоров, да кажем. Любопитното в случая е, че в този том Стоян Атанасов пренебрегва собствения си превод на "Нулева степен на почерка" и налага превода на Асен Чаушев. Колкото до "Митологии", които за първи път излизат в цялостния си вид, отново има събиране както на стари преводи, така и на правени отново. Спирам се подробно на всичко това, защото - ще го кажа пак - няма по-добър признак за създаването на конкурентна среда и на преводаческото изкуство и защото признак на развитата култура е да си позволява да работи с текстове, които има различни преводи, доколкото, както е известно, всеки превод е и вид прочит.
А иначе томът на Барт, който "Колибри" издава, е представителен за ранния структурализъм - и с опита да се обясни защо езикът ни предшества и принуждава във всички практики на индивидуално писане и говорене, и с уроците, които през "Митологии" дава за четене на знаците на всекидневието, на езика на масовата култура и схващането на мита като език. В началото на ХХI век, когато структурализмът е вече история, анализите на Барт има какво да кажат на любителите на популярните в момента културни изследвания.
И накрая, надявайки се, че този том на Барт е заявка за нова, този път културологична поредица на "Колибри", специално искам да откроя стилния дизайн на Стефан Касъров, наложил го като един от най-добрите автори на корици в последните години.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Ролан Барт. Нулева степен на почерка. Митологии. Превод от френски - колектив. ИК Колибри,
С., 2004.
Цена 10 лева.