Посещение у Дюренмат
Посетен този път е самият Фридрих Дюренмат. Или по-точно Центърът Дюренмат в Нюшател, проектиран от известния швейцарски архитект Марио Бота. Той е органично свързан със стария дом на Дюренмат, построен през 1953 г. на гористо възвишение край Нюшател с изглед към езерото Нюшател.
Центърът има амбицията да води дискусии с обществеността върху различни аспекти от литературното и драматургично творчество на Дюренмат и да разкрива неговата актуалност днес.
Творчеството на Дюренмат възниква в периода на Студената война. Надпреварата и противопоставянето между две конкуриращи се политически системи, рискованата игра със съдбата на света определя политическото му мислене, както и сюжетите на неговите произведения. Дюренмат пише: "Човекът се е превърнал в играчка на самия себе си.
Разпадането на социализма е съпроводено от пировата победа на капитализма, а Третият свят плячкосва всичко.
Безумие се шири." ("Раздяла с театъра", 1988). Дюренмат умира през 1990 г. И сега, 14 години по-късно, Центърът е замислил цикъл "Дюренмат в Източна Европа", първата част на който в началото на май тази година бе посветена на рецепцията на Дюренмат в България.
Леа Коен, автор на проекта (подпомогнат и от Швейцарската конфедерация), е и куратор на изложбата "Пиесите на Дюренмат в България". Тя е реализирана съвместно с Атанас Андасаров и с участието на Виолета Дечева като консултант. Изложбата с плакати, снимки, документи и видеофилми е замислена същевременно и като колаж на творчеството на Леон Даниел, единственият режисьор, който два пъти поставя "Посещението на старата дама" - през 1963 и през май 2004. Театърът обаче е изкуство, което най-трудно се поддава на съхранение и документация.
Изложбата позволи на посетителите не само чрез киното и документа да се докоснат до българското театрално изкуство, но и на живо - и то чрез един от най-ярките му представители. Ицхак Финци възкреси Ромул Велики от едноименната постановка на Васил Луканов в Театър "София" от 1973 г., като изпълни монолог от пиесата, предшестван от шеговити бележки на френски върху перипетиите около допускането на спектакъла, които пренесоха слушателите в обстановката на времето преди рухването на социалистическата империя. Лишена от семантиката на езика, публикaта изцяло бе оставена на въздействието от изпълнението на българския Ромул, което в своята енергия и концентрация само за минути се покачи до най-висок заряд. Всички бяха покорени от този най-жив експонат от изложбата.
През втория ден се състоя конференция с участието на Улрих Вебер от Швейцарския литературен архив, който говори за особеностите на рецепцията на Дюренмат в Източна Европа. Емилия Стайчева очерта с аналитична задълбоченост влиянието на Дюренмат върху българската драматургия и театър. Авторката на тези бележки се спря на особеностите на превода като проблем на литературната и театрална рецепция на Дюренмат у нас. В рамките на проекта за първи път Центърът "Дюренмат" отпуска и стипендия за научна разработка. Стипендиантът от България, определен с конкурс, бе Борис Минков, който представи своята работа върху българската рецепция на прозата на Дюренмат. Константин Илиев говори на тема "Моите срещи с Фридрих Дюренмат". Те са се състояли предимно по време на аспирантурата му в Източен Берлин през 60-те, където той защитава дисертация на тема "Драматургичните структури в пиесите на Дюренмат".
Докладът му прозвуча като логично продължение на новия му белетристично-документален роман "Поражението". Само че на немски. С интелектуално-ироничния тон от "Поражението" той описа перипетиите по издирването на научен ръководител на дисертацията, а и на самите издания на пиесите в онези години в ГДР. Разказаните лични преживелици и мотиви на автора добиват измеренията на поразителен исторически документ за една епоха на строг идеологически контрол и напрегнати опити за филтрация на театралната и литературна рецепция у нас и в ГДР. Докладът на Константин Илиев впечатли с ярките си литературни качества. Оказа се, че приносът на центъра "Дюренмат" е не само в запознаването на швейцарската общественост с влиянието на големия мислител Дюренмат в страните зад някогашната желязна завеса, но и в иницииране на осмислянето и създаване на документи за цяла една епоха, в която творците, въпреки всички ограничения, са демонстрирали чрез гротеските и парадоксите на Дюренмат критичен дух и воля за демократична етика и лична свобода, за пробив на всевластващия социалистически реализъм и подстъпи към нови естетически пространста.

София Тоцева