Жертвите вместо престъпниците...
Ясно е, че правото никога не може да е (докрай) справедливо, защото няма как "на хартия" да предвиди и класифицира многообразието на съществуването. Напоследък обаче три шумно обсъждани закона направо преобърнаха логиката на справедливостта, така че санкцията да падне, вместо върху виновните, върху потърпевшите; или поне разликата между едните и другите да изчезне. Нещо като да сложат в затвора заедно с побойника и бития, защото е направил възможно консумирането на деянието. Дори побойникът може и да си остане на свобода - ако няма кого да бие, какъв побойник ще е той?
Важен аргумент при приемането на закона за криминализирането на дрогата за еднократна употреба беше: ако вкараме в затвора купувачите, от само себе си ще изчезнат и пласьорите, тъй като няма да има на кого да пласират стоката си. Другите два закона, които ме накараха да си припомня Кафка и Дюренмат, са за забраната на реклама на алкохол (вече приет) и за чистотата на българския език (засега още намерение). Важен аргумент за приемането на първия беше, че много от рекламите на алкохол са на "менте", което сериозно уврежда здравето на хората. Познатата логика: тъй като държавата не иска или не може да се справи с производителите и търговците на "ментета", забранява на купувачите да се изкушават. Чувал съм и за съпрузи, които, за да не се изкушат излишно съпругите им, не им позволяват да излизат от къщи. Резултатът от битката с изкушенията и образите им, вместо с предметите им, може да бъде единствено закони-ментета.
Същата битка, но вече на много по-широк фронт, се води и със закона за езика. За да не се изкушават гражданите на страната от ниски или чужди форми на култура, се създава езикова полиция, която да ги пази и при нужда да ги наказва. Вън от "технологичните трудности" кой и как ще съставя списъците със забранени думи и без Хелел е ясно, че дори най-добронамерената езикова полиция се превръща в полиция на мисълта. За коментар на този закон са достатъчни две реплики от "В очакване на Годо" на Бекет:
"Мисли, животно!"
"Спри да мислиш, животно!".
Тези три закона са плашещи не сами по себе си, дори просто защото няма как да работят - не са създадени за това. Затворите не могат да поберат наркоманите, забраната на рекламата на алкохол е изпитание само пред въображението на рекламистите, а думите получават своите значения в границите на риториката и стила, които в последна сметка са граници на индивидуалната свобода.
Законите са плашещи като политическа воля. Една малка партия като "Новото време" (вносител на два от тях), за да разшири влиянието си, се чувства длъжна да разиграе картите на патернализма, популизма, национализма и рестрикцията. Колкото и това да е в противоречие със собствената й биография, а и на лидерите й. В сходна посока и по сходни причини се оптива да говори и "Гергьовден", особено по темите на идентичността и евроинтеграцията. Новата дясна партия също, без особена съпротива от нейна страна, беше избутана в политическия ъгъл, в който се срещат дясното и националистическото. За БСП пък и особено за някои нейни "сателитни интелектуалци", това е хронично заболяване.
Не ми се изка да го изрека, но май в 2004 година защитата на човешките права у нас си остава централен политически проблем. И дефицит.

Георги Лозанов