Среща на кукления панаир
Уж не ходя по панаири, но щях да съжалявам, ако бях пропуснал тази среща.
От многото спектакли, съставящи програмата на тазгодишния Международен куклено-театрален фестивал "Панаир на куклите - София 2004", попаднах някак случайно на представлението на куклениците от Кърджали. Драматичният театър "Димитър Димов" представи "Съкровището на Силвестър" от Анжел Вагенщайн (постановка проф. Румен Рачев, главен асистент Боряна Георгиева, сценография Евгения Лачева, музика Веселин Койчев).
Знаех сюжета още от малък. И досега свързвам сцената в парка "Владимир Заимов" със "Съкровището на Силвестър". Спомням си как в детството си често употребявах отделни реплики от пиесата. Може би носталгията...
Но не е само това, защото присъствах на спектакъл създаден с много младост, видима освободеност, приятна доза лекомислие, с усмихнатост, доброта, любов към колегата, към зрителя, към театъра, игриво и често изненадващо въображение, с встрастеност към илюзорното, с щедър интонационен диапазон, мека пластичност, човечност и самоирония, с лекота и импровизационна отдаденост, с толерантност (религиозна и етническа), спонтанен (поне - така изглеждаше), със светъл хумор и настроение, с увлеченост и заразителна игривост.
Знаете ли друга, по-продуктивна рецепта за куклен спектакъл? На мен тази ми стигна, а мисля, че стигна и на претъпкания салон със зрители от всякакви възрасти и във всякакви отношения с кукленото изкуство, които ръкопляскаха на младите актьори от възобновения куклен театър в Кърджали: Десислава Чардаклиева, Петя Арнаудова, Радост Пенева, Борислав Христов, Валентин Владимиров, Калин Врачански, Радостин Тодоров.

Никола Вандов