Българският език и езиците, на които говорим за него
На 17.05 т. г. в София се състоя конференция на сериозната тема "Съдбата на националните езици в бъдещата европейска общност". Още от списъка на организаторите (МОН, СЕМ, СБУ, Движение за национално самосъхранение, СБП, СБЖ, НАТФИЗ) пролича насоката, в която е замислена конференцията. Българските университети, с техните филологически катедри, бяха представени чрез единични доклади. Учените от Института за български език при БАН (ИБЕ), които бяха поканени, при регистрацията установиха с изненада, че не са включени в програмата. След преговори част от докладите им все пак бяха прочетени.
В уводните думи на проф. Марко Семов и на Янка Такева, в пленарните доклади и в част от изказванията мощно прозвуча гласът на родолюбието и чувството за заплаха към езика.
Различните езици, на които говорим за езика в "спора за българския език", разгърнал се напоследък в някои медии, се проявиха и на конференцията - за "защитниците на езика" (за докладчиците и част от изказалите се ) той представлява средство за професионалната изява, но не се чува позицията на тези, за които той е и обект за изучаване (липсваха пленарни доклади от езиковеди и учители по български език и литература ).
За езиковедите беше странна идеята за заплаха към българския език, конкретизирана предимно като "безконтролно" навлизане на чужди думи и като използване на стилистично ниска лексика (цинизми, вулгаризми) в някои развлекателни предавания. Странно прозвуча и докладът на Магда Генчева от МВнР "Световният опит за регулация на езиковата култура и норми за езикова регулация" заради пълното непознаване на езиковедската проблематика, непълнотата на данните и неточната терминология. Същото впечатление направи и докладът на Елка Анастасова, депутат, която твърдеше (цитирам по памет): на всеки две минути умират много езици (!); да спрем офанзивата на чуждите думи (!); философията на Европейския съюз се опира на два вида езици - официални и работни (!). Последва обещание за Закон за регламентиране, защита и развитие на българския език, създаване на специален контролен орган, наказателни мерки. В пуристичен дух прозвучаха и изказванията на професорите по сценична реч от НАТФИЗ Елисавета Сотирова и Петър Петров. Чрез Юлиана Тончева от СЕМ проговори гласът на здравия разум: писменият закон не е достатъчен, важна е саморегулацията. В последвалите многобройни, но почти винаги емоционални изказвания едва се чу гласът на специалиста: ст. н. с. Калина Викторова от ИБЕ посочи, че книжовният български език е с уредени норми; обществото отдавна е създало орган, който да следи езиковото развитие, да кодифицира нормите и да ги променя; академични граматика, тълковен речник, правописен речник съществуват от десетилетия, тези трудове са в основата на образованието и на медийния език, с тези трудове се ходи на съд.
Мисълта на Петър Увалиев, че не човекът говори езика, а езикът говори човека беше цитирана често. Жалко, че голяма част от участниците, дори тези, които я цитираха, не я осмисляха: езикът има свои, самостоятелни закони на развитие и не подлежи на администриране; чрез своята реч човек представя същността си, която също не подлежи на администриране.
За неезиковедите основната опасност за езика ни са повсеместното навлизане на чуждите думи, употребата на вулгаризми и цинизми в медиите, безсъдържателното говорене/писане. Според езиковедите днешното състояние на книжовния български език е закономерно отражение на промените в обществото и ги отразява както чрез заемането на вече станалата международна лексика, така и чрез отварянето на медиите към всички социални слоеве с техните интереси и в техния свят. Това беше подчертано в докладите на проф. Василка Радева от СУ и ст. н. с. Ангел Пачев от ИБЕ. Дискусиите около български закон за езика у нас отчасти се изродиха в нападки и претенции за първенство, а размахването като знаме на френския закон за езика се оказа несъстоятелно поради отмяната от френския конституционен съд на най-съблазнителните за нашите пуристи членове. Докладът на доц. Емилия Евгениева от СУ представи чрез проведени анкети мнението на ученици и учители за състоянието на езиковата среда. Медиите тиражираха някои от резултатите на това изследване в продължение на няколко дни след конференцията: езикът на учебниците е труден, дори неразбираем. Не бе тиражиран един друг факт: високият процент на анкетирани, които нямат осъзнато отношение към езиковата култура, към езика на книгите и към езика на учебниците. Изводът се налага сам: усещането, че има заплаха срещу българския език, че с него се случва нещо недобро, е присъщо само на една част от нашата общественост.
Проблемите на книжовния български език в средното и висшето училище бяха критично разгледани в докладите и изказванията на ст. н. с. Маргарита Димитрова, ст. н. с. Борислав Георгиев, н. с. Руска Станчева от ИБЕ, които подчертаха, че целите на обучението - развиване на комуникативните компетенции - трудно могат да бъдат постигнати чрез сегашния таксономичен подход в обучението; проблемът не е в методиката на преподаване, а в съответствието между цели и начини на постигането им. Пенко Воджаков, учител по български език и литература в Троян, справедливо отбеляза, че академичната наука е в дълг към българското училище. Ще оцелеят и езикът, и народът, но дали ще се извисят, не се знае, а мисията на учителя е точно в това.
Предвиденото по програма приемане на заключителен документ от конференцията не се състоя. Намерението на организаторите е да проведат още серия "мероприятия" - 5 регионални конференции с учители, ученици и родители по въпросите на езиковата култура и обобщаваща национална конференция. Едва ли там ще прозвучи нещо неизвестно на специалистите, професионално занимаващи се с езика, а и дали те ще бъдат поканени? Иначе домакинът на конференцията - МОН - беше по нашенски щедър и гостоприемен и с обилния обяд, и с щедрия коктейл. Може би е по-добре парите да отидат за научни изследвания върху ефективността на обучението?

Маргарита Димитрова