Подобия и различия
Ако приемем, че спектаклите по съвременна българска драматургия отразяват действителността около нас, то тя е изключително разнородна, еклектична и сегментирана в недокосващи се светове. Не са от един свят говорещите алегории от "Конят на Александър Велики" и деформираните фигури от внезапно разтърсеното съзнание на героинята в "D. J.", безрадостната фамилия от "Без кожа" и съвременните съпрузи от "Кимоно", желаещите/отхвърлящите Американската мечта българи от ново и по-старо време в "Топлината през ноември" и космополитните образи-типове на "Криза в рая". И не само заради индивидуaлните авторски почерци на драматурзи и режисьори, заради различните проблеми и гледни ъгли към тях е тази отдалеченост помежду им. Просто вече няма такава общност, такова мнозинство публика, което да комуникира еднакво с пиеси, интересуващи "всички", разбирани и въздействащи еднакво, както през 70-те и 80-те. Не само "лайфстайловете" ни са различни, но и постъпващата информация от заобикалящия ни свят може да не се засича в никоя мисловна точка. Програмата на ХIII издание на Друмеви театрални празници "Нова българска драма", което се проведе в Шумен от 11 до 16 май 2004, е адекватна на тази липса на някакъв общ комуникационен код. Тя съдържа 13 спектакъла по български пиеси и публични представяния на 13 нови драматургични текста. Съвсем не фатално, това издание показа една спокойна картина на присъствието на националната драма в нашия театър. Тя явно е търсена и реализирана от достатъчно режисьори и театрални директори, щом извън селекцията има още постановки, които според мен биха могли да заемат достойно място в афиша на Празниците. Задачата на организаторите е новата драматургия да се популяризира в повече театри, да се отличи, да се забележи и това е причината, поради която се увеличава кръгът от поканени театри от страната, дори когато качеството на продукциите им не отговаря на общото ниво на фестивала. Със същата цел текстовете-финалисти, които са избрани за публично представяне, се публикуват в сборници и от тазгодишното издание, ще произлезе книга с 13 нови български пиеси. За ефекта от тази дейност е показателен дори и фактът, че четири от показаните спектакли са по пиеси, участвали в конкурса през предишни години. Много други текстове са поели пътя към инсценизациите си именно от Шумен.
Спектаклите и новите текстове за театър представиха както стилово, тематично и жанрово разнообразие, така и една повтаряемост на някои основни мотиви, преобладаващи в българската драматургия още от началото на 90-те - самота, безперспективност, резигнация, загуба на работата, желание за самоубийство. Много често героите са в края на житейския си път, лишени от смисъл на съществуването си и обикновено равносметката на живота им (дори обагрена в носталгия и "украсена" от остроумие) е невесела. Множество нещастия и катастрофи обикновено вече са се случили в миналото им, а понякога продължават да се стоварват върху тях. Социално-политическото, което прониква и в метафорични конструкции, и в комедийни материали, и в семейни драми, и в почти криминални сюжети, успява да банализира и оригинални текстове с преексплоатираните си теми. То винаги е интерпретирано с дълбок песимизъм и отвращение, което също унифицира пиесите. Струва ми се обаче, че общото усещане за отчаяние и омерзение започва да се преодолява, особено в текстовете посветени на любовта, еротиката и сложните съвременни отношения между Мъжа и Жената. То отсъства и в постановката на Мариус Куркински "Свекърва" и в "Къщата на Иван" от Пламен Дойнов, където българската история и народопсихология е интерпретирана с тънък хумор към факти и клишета, станали част от националното съзнание, и едновременно калейдоскопично проявява същината му.
Това, което още липсва на българските драматурзи, иначе поставяни и придобиващи популярност, е близкият контакт с целия екип на една постановка, създаването на текст "в движение" за времето, което изисква един театрален проект. Това би направило думите им по-"живи" и сценично приложими, а диалозите - истински многогласни.

Асен Константинов


Жури: Доц. д-р Камелия Николова - председател, Кремена Бабачева, Александър Диков, Лъчезар Цветков, Асен Константинов.

Награди:

Три поощрения в направление "Авторски прочит": Пламен Дойнов за пиесата "Всички мои гласове"; Фани Цуракова за пиесата "Мокра поръчка"; Недялко Делчев за пиесата "Хора с ангели".
Режисура: Мариус Куркински за спектакъла "Свекърва", ДТ-Пловдив.
Мъжка роля: Димитър Димитров за Алекс в "Топлината през ноември", ДКТ-Шумен.
Женска роля: Йорданка Стефанова за Майката в "Къщата на Иван", ДКТ-Враца.
Сценография: арх. Зарко Узунов за "Топлината през ноември", ДКТ-Шумен.
Музика: Ивайло Миленков за музикалната среда на театрален скреч "D. J.", ДСТ "Алеко Константинов".
Извънредна награда за млад актьор: Весела Казакова за ролята й в "Криза в рая", ДТ-Русе.