Високите събития на Панаира
Като цяло пролетният Панаир на книгата беше по-скоро беден откъм мащабни и художествено разнообразни събития, пък и всяка новоиздадена книга неизбежно попада в неблагоприятната перспектива на твърде скорошната публикация на "Одисей" от Джойс ("Фама")...
Безспорно е обаче, че критична маса на най-голямото книжно изложение у нас дадоха премиерите на ИК "Жанет-45". На 28 май Бойко Пенчев ни запозна с "Le sophiste a lieu" ("Софистът събитие") от Георги Гочев; Борис Минков и Силвия Чолева - с "Черни лалета за Кант" от Любов Кронева; Георги Господинов - с "Шум от писменост" от Мирослав Бърдаров. Първите две познанства със сигурност бих искал да превърна в приятелства, третото засега няма основания да ме интересува...
На следващия ден беше далеч по-празнично: дяволитият Ицко Финци режисира премиерата на "Инфинитив", концептуалната книга на Иван Теофилов, Татяна Лолова чете прелестно новите му стихотворения, Георги Господинов назова автора "аристократ" и "аскет", слушахме песни на Кирил Дончев, Силвия Чолева се сподави, Рада Москова сподели "великото спокойствие", което е предизвикала стихосбирката у нея и я призна за "мощно утешение" сред злочестата ни съвременност, д-р Москов свири на устна хармоничка...
Беше прекрасно, справедливо прекрасно.
Защото и с "Инфинитив" Иван Теофилов продължава чрез съзерцание да отвоюва от хаоса истинска аполоническа красота. Големият поет си личи по това, че не възпроизвежда шумотевицата на нашия живот; той я преработва, той тревожно преработва и хаоса на всички минали животи. В словесната му дълбина са напластени върхови човешки култури, които интуицията и ерудицията превръщат в звена по пътя към онази целебна простота, от която се нуждаем. Към явяването на онова ликуващо и същевременно благороднически строго битие, което сме изоставили. Така предпочитам да назова Иван Теофилов - "поет на високите южноевропейски култури"...
Забелязах, че някои места в "Инфинитив" действително са ми неясни, че повече от всякога някои места ме затрудняват, все повече лъчисти места, от които тепърва ще извличам смисъл, а сега стоя пред тях магнетизиран. И именно заради тях благодарен!
На 30 май се състояха още две премиери. Миглена Николчина съгласува привидно несъгласуемото, представяйки стихосбирка "Памук, стъкло и електричество" на Надежда Радулова. Това стана в звуковата среда на Никола Маринов, който настави чрез хипнотични ритми академичната еротика (по Господинов) в ефирните и пищни стихотворения на Радулова.
По-късно Ани Илков "катехизисно" говори за "Джобна енциклопедия на мистериите" от Милен Русков. Тя е съвместно издание на "Стигмати" и "Жанет-45", а ценителите на най-префинената иронико-херметична литература отдавна я предвкусваме...
За 31 май беше предвидена премиерата на Деян-Еневите разкази "Господи, помилуй", отново издание на "Жанет-45", за които Калин Янакиев заявява: "Поразяващи са думите на Господа, още по-поразяващи са чудесата Му - и все пак те са произнесени и извършени сред малките, често убогите, бедните, гладните и жадните иудеи и галилеяни. Те - да го кажем така, дори когато отварят слепи очи, го правят "с калчица и плюнка". Та ето това сетиво за "субстанцията", в която би могъл да се яви, да се "разчете Христос", притежава авторът на този сборник, в чиито разкази образът на помилващия Господ се очертава не чудодейно върху бяла стена, като в някакъв квазиспиритически сеанс, а в гъстилото от брадясали градски маргинали, сестра от психиатрична болница, раздърпан хлапак около кафене на пазара, престарял монах в полузапуснат манастир - понякога съвсем не с думи, но с немощно-кроткия си неудачен живот казващи "Господи, помилуй".
Междувременно за Панаира, но без да претърпят премиери, се появиха прекрасни издания като "Тетрадки 1957-1972" от Чоран ("Факел експрес"), монографията "Времето на катедралите" от Жорж Дюби ("АГАТА-А"), разказите "Любов и смърт под кривите круши" от Кристин Димитрова ("Обсидиан"), интервютата "Засега" на Вера Мутафчиева ("Балкани"), романите "Името ми е Червен" от Орхан Памук ("Еднорог") и "Сияние на жена" от Ромен Гари... Ясно е, че и за тези издания ще пишем отделно.
Това засега (панаирът продължава и след редакционното приключване на този брой). Междувременно катедра "Печат и книгоиздаване" при ФЖМК на Софийския университет съобщи, че за идната учебна година приема кандидат-студенти в магистърската програма по книгоиздаване.
Наблюдавайки свиващото се в пространството изложение, смятам, че и много от утвърдените книгоиздатели у нас имат какво да научат в тази програма...

М.Б.