Идентичност и свобода
Книгата на Стилиян Йотов "Етика и мултикултурализъм. Градивни елементи и скици" е наистина много хубава. И това не е емоционална, а строго рационална преценка, основана на следните три констатации. Първо, изложението е структурирано така, че да задоволи и най-претенциозните радетели за прецизност и изчерпателност на научното изследване; второ, проблематиката е ясно очертана, а тезите - убедително защитени, и трето, мисълта и словото на автора са белязани от силен - едновременно личен и универсализируем - ценностен ангажимент. Накратко, няма да преувелича, ако кажа, че с тази си книга Стилиян Йотов е постигнал Аристотеловия идеал за единство на логос, етос и патос. В този смисъл "Етика и мултикултурализъм" е научно и културно събитие не само в национален, но и в международен мащаб, като в случая ограниченията, които българският език налага върху рецепцията на събитието, не бива да бъдат надценявани, защото Стилиян Йотов вече е имал възможността да сподели и апробира своите идеи и извън България - например в Германия, където е едно от огнищата на етическите дискусии в контекста на проблема за мултикултурализма.
Всъщност, според собственото му признание, именно в Германия през 1992 г. авторът на "Етика и мултикултурализъм" за първи път чул думата "мултикултурализъм", и то не от устата на кой да е, а на самия Даниел Кон-Бендит.
Последният, известен със своя радикализъм по време на студентските вълнения през май 1968 г., "нахокал" Стилиян Йотов заради неговото кантианско отношение към казус, изискващ не толкова зачитане на принципи, колкото "схващане на мултикултурните отношения в тяхната специфика". А Стилиян Йотов просто признал, че не може да бъде съпричастен към емигрантските неволи на група сънародници, решили на всяка цена да продължат престоя си в Германия, бидейки в същото време дълбоко убедени, че България е постъпила правилно, когато е принудила виетнамските "гастарбайтери" да се върнат в родината си. За радост това, че е бил "нахокан" от Даниел Кон-Бендит, не създало провинциален комплекс у младия български философ и вместо да прегърне идеологията на мултикултурализма или пък да й обяви война, барикадиран зад категоричния императив, той започнал да търси опорни точки за рефлексия върху сложните отношения между етическия универсализъм и културния партикуларизъм. Търсенето продължило повече от десет години, като през цялото време било мотивирано от стремежа да се удържи, обнови и разшири кантианската перспектива в теоретизирането върху морала, правото, политиката и културата. "Това не означава - пише Стилиян Йотов - мултикултурализмът да се представи като нещо мнимо. Напротив, благодарение на него истински се осъзнава колко крехко и недостатъчно е всяко решение, залагащо единствено на неутралността. Отново благодарение на мултикултурализма днес имаме много по-изострен усет за дискриминация чрез и в културата и за това, че пренебрегването на нечия култура е сериозна форма на дискриминация на онази личност, чиято идентичност зависи решително от тази култура. Заедно с това работата ми има за цел да предпази личността и нейната автономия, не на последно място, от господството на културата, както впрочем и от държавата или от обществото. Мултикултурализмът, както и етатизмът или колективизмът, винаги може да се превърне от средство в цел и, обратно, да инструментализира хората, заради които е извикан на живот".
Не ще и дума, това е една твърде тежка задача, особено в наши дни, когато моралното ядро на личността е подложено на теоретично разлагане тъкмо от (каква ирония!) ярки личности, изпитващи интелектуална и естетическа наслада пред изградения през последните стотина години образ на умиращата автономна воля. Става въпрос, разбира се, за онези западни (в широкия смисъл на думата) интелектуалци, за които личността не е нищо повече от културен, социален, исторически и какъв ли още не конструкт, а това, че на този конструкт му се налага, например, да се изправя пред морални дилеми, си е - чисто и просто - конструктивен проблем или, както се казва, всичко е въпрос на културни, социални и пр. условия. Според Стилиян Йотов обаче "проблемите, свързани с моралните дилеми, лежат в един по-дълбок пласт на морала. Културната им специфика и проявата им в интеркултурна среда само ги интензифицира, но не допринася нещо качествено ново за разбирането им. "Антигоните" са транскултурен проблем". Колкото и различни да са начините, по които ще се опитат да решат една морална дилема французинът, японецът, зулусът и турчинът, самото й осъзнаване като морална дилема е нещо общо и за четиримата. Откъдето следва, че съществуват някакви универсални топоси на моралното съзнание, несводими до и неизводими от спецификата на дадена култура. Това съвсем не означава, че културният контекст не играе никаква роля в драмата на моралното съзнание. Напротив, той е, така да се каже, катализатор на моралната реакция. Ако го пренебрегнем, трудно ще разберем мотивите на едно решение, но самата ситуация, изискваща решение, винаги може да се опише в термините на етическия универсализъм. "По-точно - заключава Стилиян Йотов - проблемът с дилемите е вътрешен за всяка етика. Дори тогава, когато напрежението е оформено като културно противоречие, не е трудно да се забележи, че същото противоречие ще се запази и във всяка от отделните култури. (...) В противен случай бихме могли да сметнем, че дадени култури не познават или не ценят в достатъчна степен задълженията prima facie; а доколкото ми стигат познанията, аз поне не мога да посоча такава култура". С други думи, когато се опитваме да разберем едно етически релевантно действие, е добре да имаме предвид специфичните културни условия, при които то се е осъществило, но е погрешно да разглеждаме тези условия като абсолютни детерминанти на самото морално съзнание. Или, както биха казали добрите стари метафизици, трябва да се прави разлика между формална и действаща причина. Нима не е ясно като слънце, че "морално необходимо не е тъждествено с физически възможно"!
Очевидно авторът на "Етика и мултикултурализъм" е човек с дълбоко промислена и, както вече стана ясно, изстрадана концепция за културното многообразие като философско-етически проблем. Скептично настроен спрямо антропологическите, социологическите и културалистките обяснителни модели в етиката, той проявява завидна последователност в усилието си да открои етическите измерения на едно универсално понятие за култура, позволяващо да се мисли феноменът на културното многообразие и да се градят ефективни стратегии за пълноценна комуникация (в смисъла на Хабермас) между различните култури. "Затова и заглавието е едновременно свързващо и поляризиращо. Мултикултурализмът изтъква момента на ценността на всяка отделна култура за онези, които я споделят; етиката се опитва да удържи една разумна концепция за равенство, в която се зачита всеки в неговата другост и се компенсират незаслужените щети, но не за сметка на общото съгласие, просмукано от своя страна не в културата изобщо, а само в политическата култура, и не чрез съдбовно предрешаване на културната принадлежност на бъдещите поколения, а чрез възможност всеки да избере дали да я запази или не". С други думи, да се говори за "мултикултурна етика" или за "етика на мултикултурализма" е едновременно абсурдно и политически нездравословно. Това е показано в последната глава, където Стилиян Йотов разсъждава върху системата на милетите в Османската империя, система, към която теоретиците на мултикултурализма начело с Уил Кимлика не крият своите симпатии. Последните се дължат на това, че тази система гарантира едно сравнително високо равнище на религиозна толерантност. Но за Стилиян Йотов цената на една такава толерантност е - меко казано - неприемлива по две причини. "Първо, такова съжителство е описано само в аграрни общества. Второ, махленският мултикултурализъм и множеството гарантирани права: религиозни, образователни, езикови и т.н., са за сметка на липсата на политически права. С други думи, ако не 'роби', толерираните са все пак 'метеки'." И ако мултикултурализмът ти гарантира статута на "метек", то етиката не може да ти предложи нищо друго освен принципи, изграждащи формата на свободата.

Емил Григоров


Емил Григоров е преподавател по естетика и философия на културата в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и изследовател в Центъра за изследвания на литературите, изкуствата и традициите (CELAT) към Университета Лавал (Канада). Автор е на няколко студии и статии в български и канадски периодични издания.
Стилиян Йотов. Етика и мултикултурализъм. Градивни скици и елементи.
Издателска група АГАТА-А.
София, 2004. Цена 9 лева.