Водка, сняг и Азнавур

Кюрдско село в Кавказ днес. Сняг нашир и длъж. Малцината обитатели са каторжници на белотата. Побелял е и главният герой Хамо (Римок Авенян) - пенсиониран офицер от Съветската армия над 60-те. Дните му минават между гробището, където общува с починалата си съпруга; дома, където са безработният му син и внучката; пощата в града, където получава писма от другия си син, емигрант в Париж; битака, където продава съветския телевизор, стария гардероб, военната униформа...
Всички - не само Хамо - се надяват в плика с писмото да има долари, но уви. Вкочанени са от бедност. Редят столове в снега и пият водка. Хамо надига плоска бутилка с петолъчка.
До гробището той пътува с древен автобус, чийто шофьор, въплъщение на арменския мъжага, пее "Пада сняг" с гласа на великия си сънародник Азнавур. С него пътува (на вересия) и поувехналата красавица Нина (Лала Саркисян). Слиза на крайпътната лавка "Водка лимон", където е барманка. Веднъж обаче шофьорът отказва да я качи без билет. Хамо й помага. Срещат се мълчаливо и на гробището - там е и нейният съпруг. Постепенно се сближават. Когато шофьорът на автобуса ги вижда на една седалка, млъква и изхвърля касетата в снега. На връзката им се мръщи от надгробния портрет и съпругата на Хамо...
Дъщерята на Нина свири на пиано. И на нея не й е лесно. Собственикът на "Водка лимон" фалира и затваря бараката. Единствена алтернатива на глада е продажбата на пианото. Нина отива при Хамо. Открива го в празна къща, където единствената вещ е портретът на съпругата върху стената. Помъкват пианото на пътя. Но когато минувач задава въпроса-рефрен "Купувате или продавате?", рицарят Хамо отказва алъш-вериша. Двамата с Нина сядат на пианото и отпрашват в бялата пустош.
Свеж филм. От легло в снега и чене в чаша до финалния епизод абсурдът се вихри по-силно от виелица. Колкото по-окаян е битът, толкова по-щедро е сърцето. Наоколо - клаустрофобичен скреж, фундаментална мизерия, а хората дишат ведро, без агресия. Родени благородници. Носталгията ги подръпва за пешовете, но те гледат напред. В безбрежния сняг, разбира се.
"Водка лимон" е изящна трагикомедия за човешкото оцеляване в постсъветските екстремности. Актьорите са трогателни. Визията - елегантно графична с алени прорези.
Навярно сте се досетили, че този филм има доста общи черти с дебюта на Жули Бертучели "След като Отар замина", посветен на постсъветското живеене в Грузия. Бият на очи не-случайни паралелности: френски пари, Париж като неслучил се емигрантски рай, родната земя като битак, остроумието като шлем, гордостта като манталитет...
Основната разлика е, че режисьорът на "Водка лимон" е ирански кюрд и филмът е малко по-сантиментален от "След като Отар замина". Страдат кавказците по време на демокрация, но ето че от почти идентичен сюжет са оплодени поне два различни и добри филма.
"Водка лимон", за съжаление, дойде само за Фестивала на европейските копродукции. И се оказа неговият летящ старт.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Водка лимон (Vodka Lemon), 2003, Франция/
Швейцария/
Италия/
Армения; режисьор - Хинер Салем; сценарий: Леи Динети, Полин Гузен, Хинер Салем; продуцент - Фабрис Гюез; оператор - Кристоф Полок; в ролите: Римок Авенян, Лала Саркисян, Иван Франек, Рузан Хесропян, Захал Кариемашвили и др.
Награда "Св. Марко" от Венеция 2003.