Зина Маркова
(1940 - 2004)

На 10 май след продължително и тежко боледуване в Париж почина проф. Зина Маркова.
Има нещо символично в това, че тя се появява на бял свят в Пловдив, най-древния български град, пръснал толкова светлина в душите на българите. Дали заради обвеяните с исторически легенди пловдивски тепета, или заради спомените на "окървавена Марица", но още от младини у нея се пробужда чистият патриотизъм и неспокойното вглеждане в българското минало. След пловдивската гимназия "Иван Вазов" тя постъпва в СУ "Св. Климент Охридски", където през 1964 г. завършва история. Учителства две години в Смолян и печели конкурс за редовен аспирант в Института по история при БАН. В него тя работи повече от 30 години. Трайни белези в нейното развитие оставят специализациите в Русия и Франция.
Оформила се като изследовател на културната и политическата история на възрожденската епоха, Зина Маркова ни остави няколко десетки монографии, студии, статии, докуметални сборници, в които разглежда духовната и обществената будност на народа, съпротивата срещу чуждия политически и духовен гнет, западноевропейските идеи и влияния върху българското общество и цяла серия други въпроси. Венец в проучванията на блестящия историк несъмнено са монографиите "Българско църковно национално движение" и "Българската екзархия". Наред с чисто научните изводи в тези книги, тя придвижва далеч напред методиката и методологията на историческите изследвания. По същество тези дългогодишни трудове са ярка демонстрация на обстоятелството как чрез задълбочен анализ и умела интерпретация на историческото градиво могат да се разкриват и обясняват нови страници от историческото минало. Постиженията на проф. Зина Маркова ще се оценяват и анализират тепърва в историята на българското обществознание. Но още от сега би могло да се каже, че с нейната кончина губим голям учен-историк, достигнал до съществени истини за националната ни съдба.
Поклон пред светлата й памет!


Проф. Стефан Дойнов