За каузата Сфумато

Да се създаде театър в среда, толкова резистентна към (театралното) изкуство, е жест, който въплъщава сила, воля, убеденост в необходимостта от театър.
На фона на битовата реторика и втораченост в непосредствената актуалност, подобен жест изглежда екзотичен. Става дума за създаването на театър като собствено театрално пространство и естетическа програма, а не като проект за представления. Театрална работилница "Сфумато" не просто го направи веднъж. Направи по-трудното. Вдигна театър, след като им разрушиха направения в бившия музей за революционно движение. За втори път хората на този театър, водени от Маргарита Младенова и Иван Добчев, обособяват свое пространство, за да опазят онова "сфумато" в създаването на спектакли, без което театралното изкуство не би могло да съществува.
Премиерата на "Альоша" и "Иван" по "Братя Карамазови" от Достоевски може да се види като поредната тяхна премиера. Първата си сграда те откриха с "Апокриф" на Маргарита Младенова и Иван Добчев. Нищо обаче не се повтаря. Двете представления сега са "премиера"-символ на усилието на театъра да продължи по пътя, на посветеността на една кауза. Затова жестът на откриването на сградата на "Сфумато", състояло се на 22 май, е жест на отстояването на каузата "Сфумато". Добре е да си дадем сметка за ценностите, които въплъщава този жест. И това е, струва ми се, по-важното.
Трудното в българската култура по-често е било отстояването на каузи, отколкото тяхното манифестиране. Новата сграда на "Сфумато" е доказателство, че отстояването е възможно не толкова "въпреки всичко", колкото "благодарение на". Не толкова въпреки инертността на обществената маса и неясните културни приоритети на държавата, а благодарение на убедеността в собствения естетически избор. В това "благодарение на" е надеждата за театралното ни изкуство и за българската култура. Формулирайки цели, изкуството отваря територии, вдига сгради - има го. Не само изкуството. В този смисъл откриването на новата сграда на ТР "Сфумато" въплъщава усилието да се отстоява кауза, да се създава "благодарение на".
Сега това пространство в парка, встрани от Театър "София", встрани от суетата на ефектните PR-акции, с прекрасна модерна сцена, с малка зала за експерименти, ателиета, семинари, е отворено не само към търсещите в българския театър. ТР "Сфумато" създаде пространството, в което да привлича партньори. Да работят тук. Устоя убедеността си, че трябва да се интегрира в пространството на обмен на актуални театрални търсения. Създаде пространство, което е важно за българската култура вече като част от един активен обмен на идеи в европейския театър. И така отново формулира кауза, която си струва да се отстоява.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата