Медиa iustus

"Господари на ефира" - забавление, но не само: "Драги зрители, обаждайте се на телефон 946 33 27 за други подобни вонящи препятствия, смърдящи проблеми, неуредици и несправедливости", призовават от екрана двамата водещи Малин Кръстев и Васил Василев-Зуека. На www.gospodari.com тече мигащ надпис в жълто: "Сигнализирайте"; репортерът Дейвид като терминатора Шварценегер, който раздава справедливост - наказва лошите и помага на добрите. В нашия случай лоши са всички ония, които или не спазват правилата, или откровено мамят, или пък вършат недомислици като онзи мост над Враждебна, който не свързва никого с нищо. Въобще предаване не само за смях, но и за правда - нещо все по-разпространяващо се в ефира; ако призваните да възстановяват справедливостта не го правят, друг някой ще се заеме с тази задача: "Частен случай", "bTV репортерите", "Господари на ефира"... Знак за все по-усилващото се влияние на медиите, за все по-честото им припознаване като крайна инстанция за откриване на правдата: когато няма съд, следствие и прокуратура, има вестници, радио и телевизия. Съвременна версия на радио-хоризонтската легенда "Разговор с вас", опитваща в тоталната неправда да струпа остров на справедливостта; репортерът Дейвид като Божана Димитрова: "Няма, казвате, правда?! Тогава има микрофон и камера, те ще въздадат всекиму заслуженото!".
Тревожен знак: общественото настроение към правораздаващите органи не се различава особено от онова време, в което цареше всеобщото чувство за върховна несправедливост. "Господари на ефира" поне дава някакъв усет, че има надежда правото да спечели, но какво да кажем за множеството предавания, които съществуват единствено благодарение на натрупаното огромно количество яд у зрителите (им). "Атака" на Волен Сидеров, "От телефон до микрофон" на Ник Щайн, "BG шоу" на Неделчо Михайлов: всички тях ги има като ясно очертани полета на гнева, изливащ се там с цялата си страшна сила - неудържим, безспирен, неукротим. Една критична маса от разсърденост, която кой знае кога ще реши, че стига вече е говорила и ругала, време е да действа, да помете всички, които според нея са виновни за нищетата, мизерията, безнадеждността... Медиaта може да се справи само с малките неправди, но убеждението, че големите стоят ненаказани, остава. И събира още и още гняв - така много, че социалното отчуждение е достигнало тук, струва ми се, своите най-крайни норми.
На телевизията не й е работа да възстановява справедливостта; тя е медиa, която информира и забавлява. Фактът обаче, че екипът на "Господари на ефира" сам се натика да върши туй трудоемко и твърде често неблагодарно дело, подсказва, че и в интелектуалните български среди битува мнението, че ако не те - няма кой. (Правораздавателните органи биха могли поради тази причина малко повече да се замислят, когато твърдят, че в частта си за съдебната власт Конституцията е перфектна и няма нужда да се променя.) Призовават от екрана институциите да си изпълняват задълженията, дирят фирми-мошеници и недобросъвестни граждани, ровят и сигнализират за недомислия и за обикновени престъпления (както например художникът Светлин Русев алармира за корупционните воаяжи на Божидар Абрашев в Турция, а "Труд" веднага откликна на тревогата му). Нещата ще влязат май в ритъм: макар медиaта да не може да раздава справедливост, тя може да подтикне упълномощените към по-отговорни и съсредоточени действия. Което никак не е малко, защото обещава, че от медиa iustus все някога - и то в обозримо бъдеще - ще преминем към общество iustus. Казано иначе, шансът, че справедливостта ще възтържествува, става все по-голям и реален. Е, най-напред в/чрез медиaта, но след нея иде съдът...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин