Китайска изложба в НДК
От 21 май в НДК започнаха Дните на китайската култура у нас, посветени на юбилейната петдесет и пета годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Китай, чието представяне ще продължи до 13 юни с наситена програма - лекционни курсове, филмови прожекции, художествени и фотографски изложби, фолклорни, акробатични и театрални постановки. Тук ви предлагаме два разказа за изложбите.

Китаистът:

Изключително интересна за българската публика е изложбата "Китайската писменост: От гадателните надписи върху коруби на костенурки до компютъра". Акцентът пада върху експонатите, представящи зараждането и развитието на уникалната писмена система в Китай. Посетителите могат да се запознаят с предполагаемите първоизточници на йероглифите, като се започне от чертите и резките върху неолитната керамика в Банпо (провинция Шаанси), датирана към V хил.пр.н.е., със знаците върху глинени предмети от културите Дауънкоу (4500-2500г.пр.н.е.) и Луншан (2500-1700г.пр.н.е.), битуващи в провинция Шандун, и графемите, издълбани върху артефактите от Лянджу (3500 - 2500г.пр.н.е.), разпростираща се в крайбрежната провинция Джъдзян или тези от късната фаза на Ърлитоу (1700 - 1500г.пр.н.е.) в провинция Хънан. От образците ясно се вижда, че през неолита в днешната територия на Китай функционират няколко системи от знаци, чиито корени отвеждат в различни географски области.
Демонстрирани са локални разновидности на т.нар. Възвишена писменост, известна като Да Джуан, която се появява през периода Чун Цю (Пролет и Есен 770 - 475г.пр.н.е.) от династия Източен Джоу, както и вариациите на различни стилове и техники, които се развиват през годините - Няо Джуан ("Птича писменост"), пиктографската Джуан Шу, официалната стандартна писменост Сяо Джуан (" Малък печат"), канцеларският стил Ли Шу, курсивните разновидности Син Шу и Цао Шу и рафинираният вариант Ба Фън, свидетелстващи за нарастващата роля на писмеността във всички аспекти на китайската цивилизация и довеждащи до появата на обикновения стил Кай Шу, който е най-често срещаният начин на писане на печатните книги в съвременен Китай. Представена е и карта, маркираща пътищата на разпространение на другия китайски патент - хартията.
Изложени са и произведения на калиграфското изкуство, които по неповторим начин отразяват консолидацията на китайската цивилизация от местни архаични традиции до обединена интелектуална култура. Писмеността е здравата спойка между многобройните етнически и социални общности, населяващи през хилядолетията тази огромна територия, които комуникират помежду си с абсолютно едни и същи писмени знаци.
Фотоси разкриват красотите на необятната китайска земя - селски къщурки в южната провинция Юннан, терасовидни льосови склонове, но и сцени от древната китайска история. Голяма част от тях са посветени на живота на съвременните китайци - хората, очакващи предизвикателствата на утрешния ден.
Китайското приложно изкуство е представено от копия на артефакти, изработени от глина, бронз, рисувано стъкло, лакирано дърво и нефрит, чиято ослепителна красота и полупрозрачна, кристална структура му отреждат най-високо място в йерархията на материалите още в древността и дори златото никога не успява да го измести от първостепенната му позиция. На китайски думата "нефритът"(ю) е омоним на "изобилие" и всичко най-съвършено неизменно се асоциира с този прекрасен минерал, който се е превърнал в метафора на китайската цивилизация. Сред зооморфните експонати се откроява драконът, синоним на цялата китайска култура: "Китай - това е драконът. Драконът - това е Китай". Неговият образ е един от най-старите и сложни символи, олицетворяващи върховна власт и мъдрост, а семантиката на господаря на животинското царство - тигъра, е свързана с военното умение и смелостта. Неслучайно тези две изображения фигурират като неизменен компонент от украсата на императорските одежди.
В контекста на регионалното многообразие се вписва и четвъртата секция на изложението, а именно културата на малцинствената народностна група Наси, представена от репродукции на стенописите от Байша, популярни като "стенописите от Лидзян". Въпреки че населението Наси наброява едва 300 хиляди души, обитаващи райони от най-южната китайска провинция Юннан, то има свой език, специфична пиктографска писменост и пантеон от собствени богове и герои, които оживяват върху изложените в НДК платна, изработени върху канава от растителни влакна.

Мариана Малинова


Изкушеният от Китай:

Най-стъписващата и най-непозната за нас е "Културата на националност Наси" (известна още и като културата Дунба). Представителите на тази култура сега наброяват около 300 000 души и живеят в райoна на град Лидзян (южната провинция Юннан) в подножието на Снежната планина на нефритения дракон. Имат собствена писменост (пиктограмна) и религия, която е смесица между индийски и тибетски будизъм и има елементи от даоизма. В стария град са се запазили стенописи отпреди 600 години, от епохата на династиите Мин и Цин. Сега стенописите се реставрират и са включени в списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство. Изложбата, дошла у нас, включва копия, направени в резултат на 10-годишни проучвания на стенописите и рисувани в мащаб едно към едно върху канава от местни материали и ръчни тъкани. Според надписите на изложбата, рисувалната техника на стенописите принадлежи към китайската и тибетската традиция. А според дилетантския поглед на посетителя изображенията могат да идват от някой индийски храм или свитък с миниатюри. Богове, пищни религиозни церемонии, символи (в човешки образ) на мъдростта, истината, Вселената..., портрети на владетели, цветя, риби, слонове - това са част от мотивите в гъмжащите от рисунки платна. В цветовете преобладават златно, охра, синьо, червено, но има и картини в почти пастелни тонове.
Най-забележителното обаче е разностилието им. Ако трябва да се използват европейски понятия, то варира от най-самобитни форми на наивизъм, през сецесионни мотиви, фолклорни стилизации и висши постижения на декоративното и религиозното изкуство с неопределими корени - от близкоизточна до далекоизточна Азия. Макар и създадено за над триста години, това разнообразие в стенописите е толкова озадачаващо, че човек започва да се съмнява дали в оскъдните надписи на изложбата не е спестено името и на някой съвременен майстор от същия регион.
Другата изложба "Китайско приложно изкуство" звучи по-малко объркващо, макар и дискретно да намеква за, може би, още по-голямо стилистично разнообразие (този път с 6000-годишна история). Фотоси на произведения на изкуството, всеки от които може да бъде използван от която и да е голяма авиокомпания, рекламираща дестинация до Китай, са наредени над витрини с произведения на съвременни художници, работещи с изобразителната техника на традиционните занаяти. Зад витрините се виждат рисувани отвътре стъклени съдове, покрит с патина бронз, слонова кост, керамика. В "Китайската писменост от йероглифа до компютъра" човек може да уточни знанията си за понятия като "пиктограма", "идеограма"; да научи нещо за "структурата на йероглифа"; да разбере, че горната част от самия йероглиф за йероглиф означава "дом", а долната "дете", т.е., че началният смисъл е бил раждане на потомство - йероглифът като нещо, което се предава от поколение на поколение и сам създава ново потомство (нови йероглифи). Може да си припомни, че хартията е изобретена в Китай, както и подвижните букви за книгопечатането (от Ван Чжен между 1295-1300 г.). Може да сравни различни калиграфски стилове и да разбере, че в Китай много отдавна по почерка са съдили не само за вътрешното, духовно "аз" на човека, но и като по кардиограма са разчитали физическото му състояние. Може да види китайска пишеща машина и да разбере,, какво вижда само ако прочете надписа; както и една древна глинена статуетка на двама коректори. От надписа към нея пък ще разбере, че техниката на коригиране в стария Китай е била същата, каквато до неотдавна беше и у нас (когато нямаше толкова правописни грешки по изданията).
Четвъртата изложба е снимки от забележителности в Китай. Храмове, села, планини, пустини, водопади, народни носии и празници, международни летища, мостове, небостъргачи и автостради, празненства по случай избора за домакинство на Олимпиадата през 2008 и на Световното изложение през 2010 (в Шанхай). Както обикновено, в такива изложби има и снимка на двореца в Потала или на други тибетски забележителности като неизменна част от Китай. Случайно или не, редицата от фотоси започва/завършва с Еверест.

Ирина Илиева