В навечерието на Панаира на книгата (27 май) издателят НДК представи "Лирика 2004", сборен израз на Фестивала на поезията (разпространявана на хвърчащи листа в рамките на Салона на изкуствата). 4-то поред такова издание включва автори, предпочетени от 10 редактори на литературна периодика, сред която и "Култура", а всеки поет сам е решил с какво най-ново (?!) свое стихотворение да бъде представен. Това е най-дебелото, с най-красива корица издание (художник Димитър Келбечев).
Предговорът е на Едвин Сугарев. Съсъставителят там съобщава, че българската поезия се разбягва тематично, стилистично и темпорално; че вече се е отказала от единен ценностен и тематичен център; че продължава да е обвързана с негативна и болезнена визия върху родното; че най-често срещаните скрити цитати принадлежат на Атанас Далчев; че немалко поети бъбрят и се опитват да кажат повече, отколкото имат да кажат; че утвърдени поети се представят повече от посредствено в сравнение с неизвестни млади автори; че няма групиране в естетически оформени общности; че поетите не се познават, не общуват и не се четат взаимно...
Нямам какво да добавя. (Гузен съм обаче, че в "Лирика 2004" липсват действително значими автори като Мария Вирхов, Мария Каро, Надежда Радулова, София Бранц... Съставителството като най-малко общо кратно на вкуса и осведомеността, както и последващите го договаряния в полза на случайни имена "от нашите", леко ме ядосват. Но идеята на Петър Първанов за появата на вече 4-те антология, както и всеотдайността на Румяна Райчева от НДК продължават да бъдат прекрасни!)

М.Б.