До децата на Сарра и Агар
Братя и сестри, имате ли още уши да чуете кръвта на мъртвите, която вика към Бога? Вие, които взривявате Human bombs? Вие, чиито ответни мерки ви превръщат в техни съратници? Вие и всички онези, които ви командват, истински идолопоклонници, разчитащи, по думите на псалмиста, на "своите колесници и коне", вместо на Божия закон. Всичко това напомня ли ви нещо, или сте тъй ангажирани, тъй модерни, тъй уверени в правата си, че дори най-силните слова на вашите традиции ви оставят безразлични? Възможно ли е в града на Божия мир народите на "не убивай" и на свещеното гостоприемство да повтарят в смъртоносна хватка най-тежките грехове на Запада: колониализма, расизма, тероризма?
Спомни си, Израеле, че "твоят отец беше странствуващ арамеец", че "сам бе пришълец в Египетската земя" и че "Бог видя страданието ти", спомни си, че Светата земя ти бе дадена като знак за народите? Спомни си, Измаиле, че Пророкът се моли към Йерусалим, символ на Авраамовото наследие? Забравихте ли каква земя тъпчете? Забравихте ли, че не вие над нея, а тя над вас господства, понеже сам Бог я избра за своя обител. Тази земя, нешита дреха на световното помирение, очаква днес да бъде споделена с целия странстващ човешки род: земя на мира, земя на пришълеца (и ние сме този чужденец), на презрения раб (и ние сме този презрян раб), късче от планетата, което вие заедно трябва да помогнете да се превърне в поле на нов завет между човечеството и земята. Ако сте наистина вярващи и искате да воювате, то воювайте с глада, с нищетата, с несправедливостта, с "растежа", който води до опасността пустинята да се разпростре върху цялото кълбо. Какъв прекрасен и свят джихад, каква великолепна мицва! Поискайте от ООН да премести своето седалище в Йерусалим и светът ще разбере, че сте най-човечни сред човеците. Приемете предизвикателството заедно да изобретите политически ред, за да не бъде никой прогонван в пустинята, за да не бъде никой повече убиван. Спрете да колонизирате и повярвайте, че земята принадлежи единствено на Бога и, че Той я даде на хората, за да я пълнят с плод. Спрете да убивате, защото Творението е за всички и човекът е по образ на Бога. Спрете да издигате стената, защото тя, подобно на кумира, не спасява, а покварява. Стената на апартейда падна, но за да се глобализира с все по-голямото разделение между бедни и богати. Берлинската стена рухна, но за да направи място на "стоманената клетка" на безогледната консумация, която ще изцеди и последната капка земна енергия. "Докога, Господи", стене пророкът, докога това бягство към нищото и то на тази земя, където един Авраамов син вече "направи от двата народа един и разруши преградата що беше посред"?
Чувам вашия смях. Вярно е, смехотворни са благопожелателните и "мистични" слова пред обусловените от геополитическата реалност възможности за конкретно действие. Ала израело-палестинският конфликт не е просто един от множеството раздиращи планетата конфликти. Този конфликт на конфликтите символно въплъщава всички тях - социални и екологически. Затова от него ще излезем помирени и живеещи или разкъсани и агонизиращи.

Владимир Градев