В началото и края
На 1 юни 2004 в изложбената зала на Министерството на културата се откри живописната изложба на Данаил Райков, посветена на знаменития в миналото варненски детски театър "Щурче" (1959-1999). Едновременно с нея по стените на Евро-българския културен център бяха изложени разтревожените рисунки на 10-годишната Дамяна Дамянова. Приходите от нейните картини (съвсем условно бих ги определил като детски, вижте например цикъла "Черният конник") са за фондация "Център Надежда". Първата откупка направи Данаил Райков и не е трудно да се види затрогващ смисъл... Двете изложби интимно, някак по съседски влизаха в диалог между себе си, създаваха си необходим им контекст. И двете искаха да проговорят на общ зрител - елегично обичащия живота, на онзи, който дискретно търси красивото в него, който има куража да го открива и деликатно да му се любува...
Картините полагат историята на "Щурче" между "Начало" и "Край", повярвай те ми, това не е само тъжна история, но и такава, която съзнава преходността, амплитудите на жизнеността. Всичко преминава и само кроткото примирено око на влюбения в живота може да го изживява като катастрофа, защото още можеш да поемаш жадно от отпуснатите ти мигове на сдрачаване ("Привечер", "Зимно море", "Бачково", "Асеновград" и други). Ненатрапчиво ни разказва Данаил Райков историята на един изпълнен с достойнство и любов, драматичен живот, но в погледа му към света няма отчаяние, а усещане, че всичко си е струвало. Картините му са горчиви, но мъдри.
Някак си отказвам да приема, че Театър "Щурче" вече не съществува. Вярвам, че "Щурче"-то в художника, в нас продължава да го има. Но песните му се чуват все по-често само в срещи и изложби, изпълнени със светла носталгия и очевидно приятелство.

Никола Вандов